Европа (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа
Европа
Европа заснет от апарата Галилео (действителните цветове са запазени)
Откриване
Открит от Галилео Галилей
Симон Мариус
Дата 7 януари 1610 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 670 900 km
Ексцентрицитет 0,0101
Орбитален период 3 дни 13 часа 14,6 мин
Инклинация 0,470°
Естествен спътник на Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър 3121,6 km
Площ 3,1×107 km2
Маса 4,8×1022 kg
Средна плътност 3,01 g/cm3
Повърхностна гравитация 1,32 m/s2 (0,1347 G)
Период на въртене 3 дни 13 часа 14,6 мин
(синхронен)
Наклон на оста 3 градуса
Албедо 0,64
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


85 K
103 K
125 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане 1 µPa
Кислород 100%

Европа е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкият от четирите галилееви луни. Носи името на Европа, една от многото любовници на бога от древногръцката митология Зевс. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но не навлиза в широка употреба до средата на 20 век. До този момент Европа е била известна под името Юпитер 2 или вторият спътник на Юпитер.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Европа има съдържание, подобно на земеподобните планети, и се състои предимно от силикатни скали. Повърхностният ѝ слой от замръзнали газове е дебел около 100 км и е замръзнал в горната си част, но се смята, че долните му слоеве са разтопени и може би формират обширен океан. Измерванията на магнитното поле на спътника от Галилео показват, че то се поражда от взаимодействието с магнитното поле на Юпитер и предполага наличието на вероятен солен и подвижен океан. Европа вероятно съдържа малко метално ядро.

Снимка на Европа направена от апарата Галилей

Повърхност[редактиране | edit source]

Повърхността на Европа е изключително гладка и на нея има само няколко местности с височина над 300 метра. Наблюдаваните тъмни линейни черти са по-скоро вследствие на различен цвят на повърхностния материал, отколкото на релеф. На повърхността на спътника има само три кратера с диаметър по-голям от 5 км. Албедото на планетата е измежду най-големите сред естествените спътници в Слънчевата система. Тези два факта говорят, че повърхността на спътника е млада и активна — въз основа на честотата на сблъсъци с комети за прави заключение, че е на не повече от 30 милиона години.

Температурата на повърхността на спътника е 110 K на екватора и 50 K на полюсите което прави леда на повърхността изключително твърд. Най-големите кратери на повърхността изглежда са запълнени с гладък и пресен лед. За гладкия лед се предполага, че се е формирал при „пропукване“ на замръзналата повърхност под удара на комета или астероид и изтичане на вода към повърхността.

Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. Смята се, че тези черти са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан, намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео било установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода. Този процес е подобен на протичащия в подокеанските хребети по продължителността на които се образува нова кора. Счита се, че за пукнатините на спътника са отговорни приливните сили на Юпитер, които причиняват огъвания на повърхността достигащи до 30 m. За сравнение океанските приливи на Земята са от порядъка на 50 cm, а земната кора не се огъва под въздействието на Луната на повече от няколко милиметра. От факта, че Европа се върти синхронно с Юпитер, би следвало всички пукнатини да формират определена мрежа, неизменяща се с времето. В реалността обаче ориентацията на пукатините се променя и за причина за това явление се счита факта, че повърхностната кора от лед плува върху разтопения океан, намиращ се между нея и кората. Сравнения между изследванията на апаратите Вояджър и Галилео показват, че ледената повърхност бавно се завърта спрямо скалното ядро на спътника с период от поне 10000 години.

Назъбени планински вериги и равнини в региона Conamara Chaos

Друг вид забележителности на повърхността на Европа са кръгови и елиптични лентикули („лунички, петънца“ на латински), някои от които са изпъкнали, други вдлъбнати, а трети не се отличават по височина от заобикалящия ги терен. За изпъкналите или куполовидни петна се счита, че са се образували вследствие на издигането на лед с по-висока температура към повърхността. Гладките тъмни петна са се образували от замръзването на вода, избила към повърхността на спътника вследстивие на издигане и потъване на ледени блокове. Неправилните терени като Conamara Chaos се образуват след замръзването на течна вода около плуващи в нея блокове лед.

Атмосфера[редактиране | edit source]

Наблюдения от телескопа Хъбъл показват, че Европа има тънка атмосфера, състояща се от кислород с налягане от 1 микропаскал. За кислорода се знае със сигурност, че не е продукт на биологична дейност като този на Земята, а вероятно се поражда вследствие разграждането на молекули вода от повърхността на спътника под въздействието на слънчевия вятър или на заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Гравитацията на Европа успява да задържи само известно количество кислород, докато водородът, който е много по-лек, бързо напуска спътника.

Океан под повърхността[редактиране | edit source]

Орбиталният модул на Галилео открива слабо магнитно поле на Европа с интензивност от порядъка на 1/4 от това на Ганимед и сравнимо с това на Калисто, което варира периодично в зависимост от движението на спътника в магнитното поле на Юпитер. На 2 март 1998 г. НАСА обявява, че счита това явление за доказателство за наличието на електропроводим материал под повърхността на Европа, най-вероятно океан, съдържащ разтворени соли. Спектрографски изследвания на тъмните пукнатини по повърхността разкриват, че те са богати на соли като магнезиев сулфат, отложени след изпарението на водата, която е излязла на повърхността. Подозира се, че червеникявия цвят на пукнатините се дължи на серни и железни съеднинения.

Според една хипотеза в океаните под повърхността на Европа (ако те наистина съществуват) вероятно има живот, подобен на този при земните дълбоководни хидротермални комини или антарктическото езеро Восток. В момента няма доказателства, които да подкрепят тази хипотеза, но все пак се полагат усилия да се избегне всяка възможност за заразяване. Мисията на Галилео е приключена през септември 2003, като корабът е оставен да падне върху Юпитер и да се разруши при удара. Ако просто го бяха изоставили, нестерилизираният кораб би паднал в бъдещ момент върху Европа и би я заразил със земни микроорганизми. Внасянето на такива микроорганизми би направило невъзможно да се определи дали Европа някога е имала свой собствен местен живот и би унищожило завинаги един такъв живот, ако съществува.

Два възможни модела за състоянието на океана под повърхността на Европа

Европа в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

  • Европа заема централно място в книгата на Артър Кларк 2010: Одисея Две както и в едноименния филм. Извънземна цивилизация преобразува Юпитер в звезда, предоставяща топлина за развитието на примитивни живи организми на Европа.
  • В романа на Грег Беър от 1987 г. Ковачницата на Господ Европа е разрушена от извънземни с цел тераформиране на планети.
  • Научнофантастичният филм от 2013 г. “Europa Report“ разказва за въображаемата първа мисия на космонавти до Европа в търсене на живот в течната водна среда, предполагаемо налична под ледената кора, образуваща повърхността на планетата.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Юпитер
... | Йо | Европа | Ганимед | ...
Група на Амалтея | Йо | Европа | Ганимед | Калисто | Темисто
Група на Хималия | Карпо | S/2003 J 12 | Група на Ананке
Група на Карме | Група на Пасифая | S/2003 J 2