Европейска блатна костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска блатна костенурка
Emys orbicularis 2009 G1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
семейство: Emydidae Блатни костенурки
род: Emys
вид: Emys
orbicularis
Европейска
блатна костенурка
Научно наименование
Уикивидове Emys orbicularis
Linnaeus, 1758
Подвидове
  • E. o. orbicularis (Linnaeus, 1758)
  • E. o. capolongoi (Fritz, 1995)
  • E. o. colchica (Fritz, 1994)
  • E. o. eiselti (Fritz et al., 1998)
  • E. o. fritzjuergenobsti (Fritz, 1993)
  • E. o. galloitalica (Fritz, 1995)
  • E. o. hellenica (Valenciennes, 1832)
  • E. o. hispanica (Fritz, Keller & Budde, 1996)
  • E. o. iberica (Eichwald, 1831)
  • E. o. kurae (Fritz, 1994)
  • E. o. lanzai (Fritz, 1995)
  • E. o. luteofusca (Fritz, 1989)
  • E. o. occidentalis (Fritz, 1993)
  • E. o. orientalis (Fritz, 1994)
  • E. o. persica (Eichwald, 1831)

Подвидовете на Европейската блатна костенурка
са обект на дискусия.

Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), наричана също Обикновена блатна костенурка [1], е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска — маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.

Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm [2], като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките.

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.

Постглациални останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.

В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).

Местообитание[редактиране | edit source]

В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Европейската блатна костенурка е активна през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове. Това е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото обитание. При най-малката тревога, невероятно бързо се скрива под водата и се заравя в тинята.

Европейската блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни [3], които улавя главно под водата [4]. Много рядко се храни с водна растителност.

Температурните и климатични изменения в по-голяма част от ареала на Emys orbicularis, са причина за промени в интензивността на метаболизма през различните сезони. През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури - от порядъка на 4oC до 6oC. При температури над 10oC, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнездо на Европейска блатна костенурка в Словакия

При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите - при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.

Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели яйца[5], покрити с кожеста обвивка. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко (до 3) отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си [6]. Това става през май/юни в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28-33 на 18-20 mm [7] и тежат средно около 5 грама.

Малко на Европейска блатна костенурка

Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 до 28°C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29°C предимно женски индивиди [8]. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение.

Развитието на яйцата продължава до септември/октомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет [9].

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  • Ernst, C., Barbour, R., Turtles of the World,  (1992),  ISBN 1560982128
  1. а б ((en)) Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Emys orbicularis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 26 март 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България