Европейска комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заседателната зала на Европейската комисия
Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28[2] члена - по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[4] В момента председател на Комисията е португалецът Жозе Мануел Барозо, който в началото на 2010 г. започна втория си мандат на поста[5] (комисия Барозо II).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции” (ГД) и „служби”, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]

История[редактиране | edit source]

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. От тогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[6]

Избор на ЕК[редактиране | edit source]

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета[1].

Състав на ЕК 2010-2014[редактиране | edit source]

Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 9 февруари 2010 г. Това се случва с известно закъснение заради провал при изслушването на българския кандидат-комисар Румяна Желева в Европейския парламент. Налага се Барозо и Съветът да преразгледат нейната кандидатура и тя е заменена с Кристалина Георгиева. Окончателният състав на ЕК получава подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на Зелените, Крайнолевите и Групата на консерваторите и реформистите. В лицето на баронеса Катрин Аштън ЕК за първи път има заместник-председател, който същевременно да заема и поста върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Други нововъдения настъпват и с отделянето на ресори правосъдие, свобода и сигурност и Действия по климата. Паралелно с това е върнато разделянето на два от ресорите през предишния мандат на ЕК, наложено от присъединяването на България и Румъния през 2007 г. и нуждата от създаването на ресори за техните комисари.

Въпреки призивите за назначаване на повече жени за комисари, тяхната бройка остава 9 и в настоящия състав. По отношение на политическата принадлежност на комисарите, Барозо се стреми да се съобрази с баланса в Съвета на министрите и с поддръжниците си в Парламента. Така най-голям дял от комисарите - 13 - са членове на Европейската народна партия, 8 са либерали и 7 - социалисти. В същото време Барозо запазва голяма част от състава на предишната оглавявана от него комисия. 13 от комисарите в момента карат своя втори мандат, макар и в повечето случаи с друг ресор. В таблицата по-долу са изложени всички настоящи комисари заедно с политическата им принадлежност, ресор и националност.

Ресор Комисар Страна-членка Партия Снимка
Председател Жозе Барозо
Flag of Portugal.svg
Португалия
Европейска народна партия José Manuel Barroso MEDEF 2.jpg
Първи заместник-председател;
Върховен представител на ЕС по сигурността и външната политика
Катрин Аштън
Flag of the United Kingdom.svg
Великобритания
Партия на европейските социалисти
На национално ниво: Лейбъристка партия
Baroness Ashton headshot.jpg
Заместник-председател;
Правосъдие, основни права и гражданство
Вивиан Рединг
Flag of Luxembourg.svg
Люксембург
Европейска народна партия
Viviane Reding.jpg
Заместник-председател;
Конкуренция
Хоакин Алмуния
Flag of Spain.svg
Испания
Социалисти
На национално ниво: Испанска социалистическа работническа партия
Joaquin Almunia Mercosul.jpg
Заместник-председател;
Транспорт
Сиим Калас
Flag of Estonia.svg
Естония
Либерали
На национално ниво: Естонска реформистка партия
Kallas Siim.IMG 3350.JPG
Заместник-председател;
Цифрови технологии
Нели Крус
Flag of the Netherlands.svg
Нидерландия
Либерали
На национално ниво: Народна партия за свобода и демокрация
Neelie kroes.jpg
Заместник-председател;
Промишленост и предприемачество
Антонио Таяни
Flag of Italy.svg
Италия
ЕНП
На национално ниво: Хора на свободата
Antonio Tajani.jpg
Заместник-председател;
Междуинституционални отношения и администрация
Марош Шефчович
Flag of Slovakia.svg
Словакия
Социалисти
На национално ниво: социалдемократи
Околна среда Янез Поточник
Flag of Slovenia.svg
Словения
Либерали
На национално ниво: либералдемократи
Janez Potočnik.jpg
Икономически и парични въпроси Оли Рен
Flag of Finland.svg
Финландия
Либерали
На национално ниво: Финландски център
Olli Rehn by Moritz Kosinsky 2.jpg
Развитие Андрис Пиебалгс
Flag of Latvia.svg
Латвия
ЕНП Andris Piebalgs on March 31, 2010.jpg
Вътрешен пазар и услуги Мишел Барние
Flag of France.svg
Франция
ЕНП
На национално ниво: Съюз за народно движение
Barnier, Michel-9568.jpg
Образование, култура, многоезичие и младеж Андрула Василиу
Flag of Cyprus.svg
Кипър
Либерали
На национално ниво: Демократическа партия
Данъчно облагане и митнически съюз, одит и борба с измамите Алгирдас Шемета
Flag of Lithuania.svg
Литва
ЕНП
Търговия Карел де Гюхт
Flag of Belgium.svg
Белгия
Либерали
На национално ниво: Фламандски либерали и демократи
Karel-de-gucht.jpg
Здравеопазване и потребители Джон Дали
Flag of Malta.svg
Малта
ЕНП
На национално ниво: Националистическа партия
Изследователска дейност, иновации и наука Мери Гейгън-Куин
Flag of Ireland.svg
Ирландия
Либерали
На национално ниво: Фианна файл
Бюджет и финансово планиране Януш Левандовски
Flag of Poland.svg
Полша
ЕНП
На национално ниво: Гражданска платформа
Рибарство и морско дело Мария Даманаки
Flag of Greece.svg
Гърция
Социалисти
На национално ниво: ПАСОК
Maria Damanaki.jpg
Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и действията при кризи Кристалина Георгиева
Flag of Bulgaria.svg
България
ЕНП
На национално ниво: предложена от ГЕРБ
Kristalina Georgieva (1).jpg
Енергетика Гюнтер Йотингер
Flag of Germany.svg
Германия
ЕНП
На национално ниво: ХДС
Guenther h oettinger 2007.jpg
Регионална политика Йоханес Хан
Flag of Austria.svg
Австрия
ЕНП
На национално ниво: Австрийска народна партия
JohannesHahnPortrait.jpg
Действия по климата Кони Хедегаард
Flag of Denmark.svg
Дания
ЕНП
На национално ниво: Консервативна народна партия
Connie Hedegaard.jpg
Разширяване и европейска политика за съседство Щефан Фюле
Flag of the Czech Republic.svg
Чехия
Социалисти
На национално ниво: Социалдемократическа партия
Stefan Fule by R. D. Ward.jpg
Заетост, социални въпроси и социално приобщаване Ласло Андор
Flag of Hungary.svg
Унгария
Социалисти
На национално ниво: Унгарска социалистическа партия
Andor, László-9469.jpg
Вътрешни работи Сесилия Малстрьом
Flag of Sweden.svg
Швеция
Либерали
На национално ниво: Либерална народна партия
Cecilia Malmström.jpg
Селско стопанство и развитие на селските райони Дачиан Чолош
Flag of Romania.svg
Румъния
ЕНП
На национално ниво: предложен от Демократическата либерална партия
* Легенда:   [  6  ] Ляво ориентирани (ПЕС) - [  8  ] Центристи (АЛДЕ) - [  13  ] Дясно ориентирани (ЕНП)

Поради влизането на Хърватия в Европейския съюз ЕК се разширява, включвайки и неин представител.

Ресор Комисар Страна-членка Партия Снимка
Защита на потребителите (от юли 2013 г.) Невен Мимица
Flag of Croatia.svg
Хърватия
Социалисти
Социалдемократическа партия
N mimica.jpg

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Europa.eu - Официалният портал на Европейския съюз - Европейска Комисия
  2. след 1 юли 2013, преди това са 27
  3. Без да е задължително да е неин гражданин
  4. С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
  5. EC.europa.eu - Състав на Комисията Барозо (2010-2014)
  6. Вместо на отделните Европейски общности.

Външни препратки[редактиране | edit source]