Европейска комисия
Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]
Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 27 члена - по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[2] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от 27-те комисари е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите 26 комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[3] В момента председател на Комисията е португалецът Жозе Мануел Барозу, който в началото на 2010 г. започна втория си мандат на поста[4] (комисия Барозо II).
Думата комисия може да се отнася както и за екипа от 27 комисари, така и за самата институция в по-широк смисъл. В Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в различни отдели: „генерални дирекции” (ГД) и „служби”, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската Комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]
Съдържание |
[редактиране] История
Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. От тогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[5]
[редактиране] Избор на ЕК
Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от 27 комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета[1].
[редактиране] Състав на ЕК 2010-2014
Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 9 февруари 2010 г. Това се случва с известно закъснение заради провал при изслушването на българския кандидат-комисар Румяна Желева в Европейския парламент. Налага се Барозу и Съветът да преразгледат нейната кандидатура и тя е заменена с Кристалина Георгиева. Окончателният състав на ЕК получава подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на Зелените, Крайнолевите и Групата на консерваторите и реформистите. В лицето на баронеса Катрин Аштън ЕК за първи път има заместник-председател, който същевременно да заема и поста върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Други нововъдения настъпват и с отделянето на ресори правосъдие, свобода и сигурност и Действия по климата. Паралелно с това е върнато разделянето на два от ресорите през предишния мандат на ЕК, наложено от присъединяването на България и Румъния през 2007 г. и нуждата от създаването на ресори за техните комисари.
Въпреки призивите за назначаване на повече жени за комисари, тяхната бройка остава 9 и в настоящия състав. По отношение на политическата принадлежност на комисарите, Барозу се стреми да се съобрази с баланса в Съвета на министрите и с поддръжниците си в Парламента. Така най-голям дял от комисарите - 13 - са членове на Европейската народна партия, 8 са либерали и едва 6 - социалисти. В същото време Барозу запазва голяма част от състава на предишната оглавявана от него комисия. 13 от комисарите в момента карат своя втори мандат, макар и в повечето случаи с друг ресор. В таблицата по-долу са изложени всички настоящи комисари заедно с политическата си принадлежност, ресор, националност и други.
| Ресор | Комисар | Страна-членка | Партия | Снимка |
|---|---|---|---|---|
| Председател | Жозе Барозу |
Португалия |
Европейска народна партия | |
| Първи заместник-председател; Върховен представител на ЕС по сигурността и външната политика |
Катрин Аштън |
Великобритания |
Партия на европейските социалисти На национално ниво: Лейбъристка партия |
|
| Заместник-председател; Правосъдие, основни права и гражданство |
Вивиан Рединг |
Люксембург |
Народна партия |
|
| Заместник-председател; Конкуренция |
Хоакин Алмуния |
Испания |
Социалисти На национално ниво: Испанска социалистическа работническа партия |
|
| Заместник-председател; Транспорт |
Сиим Калас |
Естония |
Либерали На национално ниво: Естонска реформистка партия |
|
| Заместник-председател; Цифрови технологии |
Нели Крус |
Нидерландия |
Либерали На национално ниво: Народна партия за свобода и демокрация |
|
| Заместник-председател; Промишленост и предприемачество |
Антонио Таяни |
Италия |
ЕНП На национално ниво: Хора на свободата |
|
| Заместник-председател; Междуинституционални отношения и администрация |
Марош Шефчович |
Словакия |
Социалисти На национално ниво: социалдемократи |
|
| Околна среда | Янез Поточник |
Словения |
Либерали На национално ниво: либералдемократи |
|
| Икономически и парични въпроси | Оли Рен |
Финландия |
Либерали На национално ниво: Финландски център |
|
| Развитие | Андрис Пиебалгс |
Латвия |
ЕНП | |
| Вътрешен пазар и услуги | Мишел Барние |
Франция |
ЕНП На национално ниво: Съюз за народно движение |
|
| Образование, култура, многоезичие и младеж | Андрула Василиу |
Кипър |
Либерали На национално ниво: Демократическа партия |
|
| Данъчно облагане и митнически съюз, одит и борба с измамите | Алгирдас Шемета |
Литва |
ЕНП | |
| Търговия | Карел де Гюхт |
Белгия |
Либерали На национално ниво: Фламандски либерали и демократи |
|
| Здравеопазване и потребители | Джон Дали |
Малта |
ЕНП На национално ниво: Националистическа партия |
|
| Изследователска дейност, иновации и наука | Мери Гейгън-Куин |
Ирландия |
Либерали На национално ниво: Фианна файл |
|
| Бюджет и финансово планиране | Януш Левандовски |
Полша |
ЕНП На национално ниво: Гражданска платформа |
|
| Рибарство и морско дело | Мария Даманаки |
Гърция |
Социалисти На национално ниво: ПАСОК |
|
| Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и действията при кризи | Кристалина Георгиева |
България |
ЕНП На национално ниво: предложена от ГЕРБ |
|
| Енергетика | Гюнтер Йотингер |
Германия |
ЕНП На национално ниво: ХДС |
|
| Регионална политика | Йоханес Хан |
Австрия |
ЕНП На национално ниво: Австрийска народна партия |
|
| Действия по климата | Кони Хедегаард |
Дания |
ЕНП На национално ниво: Консервативна народна партия |
|
| Разширяване и европейска политика за съседство | Щефан Фюле |
Чехия |
Социалисти На национално ниво: Социалдемократическа партия |
|
| Заетост, социални въпроси и социално приобщаване | Ласло Андор |
Унгария |
Социалисти На национално ниво: Унгарска социалистическа партия |
|
| Вътрешни работи | Сесилия Малстрьом |
Швеция |
Либерали На национално ниво: Либерална народна партия |
|
| Селско стопанство и развитие на селските райони | Дачиан Чолош |
Румъния |
ЕНП На национално ниво: предложен от Демократическата либерална партия |
| * | Легенда: [ 6 ] Ляво ориентирани (ПЕС) - [ 8 ] Центристи (АЛДЕ) - [ 13 ] Дясно ориентирани (ЕНП) |
|---|
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници и бележки
- ↑ а б в г Europa.eu - Официалният портал на Европейския съюз - Европейска Комисия
- ↑ Без да е задължително да е неин гражданин
- ↑ С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
- ↑ EC.europa.eu - Състав на Комисията Барозу (2010-2014)
- ↑ Вместо на отделните Европейски общности.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на ЕК на български
- Представителства на ЕК в страните от Европейския съюз
- Делегации на ЕК по света
|
|||||
|
||||||||||||||||