Европейска конституция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Различни версии на Европейската конституция

Конституцията за Европа, наричана неофициално Европейска конституция и официално Договор, установяващ Конституция за Европа (на английски: Treaty establishing a Constitution for Europe), е неуспешен договор, целящ създаването на конституция на Европейския съюз.

Той е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, но е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Нидерландия. Ако е била приета, Конституцията е щяла да влезе в сила на 1 ноември 2006 г.

История[редактиране | edit source]

Проектодоговор[редактиране | edit source]

Европейската конституция има за цел да кодифицира 2-та основни договора на Европейския съюз - Договора от Рим от 1957 г. и Договора от Маастрихт от 1992 г., изменени с Договора от Амстердам (1997) и Договора от Ница (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър Йошка Фишер в Берлин през 2000 г.[1] Процесът започва след Декларацията от Лаакен, когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент Валери Жискар д'Естен, чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.[2] След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.[3]

Ратификация[редактиране | edit source]

Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от Европейския парламент. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е Испания, където на 20 февруари 2005 договорът е подкрепен чрез референдум от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател Тони Блеър също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 Май[4] и в Холандия на 1 Юни 2005 г.[5] Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от България и Румъния, които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.

Дебат за бъдещето на конституцията[редактиране | edit source]

Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от Групата Амато (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.[6] По време на немското председателство на Съюза e предложен нов договор - Договор от Лисабон - който да замени първоначалния проект за Конституция. [7]

На 12 юни 2008 Лисабонският договор също е отхвърлен на референдум в Ирландия.[8]

Структура на Договора за Конституция[редактиране | edit source]

Договорът за Конституция на ЕС се състои от четири части с еднаква важност.[9] Той започва с Преамбюл с позоваване на историята и наследството на Европа и с решимостта ѝ да преодолее различията. Следват:

  • Част I, посветена на принципите, целите и институциите на реформирания Европейски съюз
  • Част II, състояща се от Европейската харта за основните права
  • Част III с разпоредби за управление на политиките и функционирането на Съюза. Описани са вътрешните и външните политики на Съюза, включително правилата на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общата външна политика и политиката на сигурност и функционирането на институциите.
  • Част IV съдържа общи и заключителни разпоредби, включително влизането в сила и процедурата за ревизиране на Конституцията, както и отмяната на предишните договори.

Към Конституцията са приложени определен брой протоколи, сред които Протокол за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протокол за прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността, Протокол за еврогрупата, Протокол за изменение на договора за ЕВРАТОМ, Протокол за преходните разпоредби, засягащи институциите и останалите органи на Съюза.

В добавка към Заключителния акт на Конституцията са приложени голям брой декларации.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 Май 2000
  2. Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)
  3. Подписаха евроконституцията, Дума, 30.10.2004 г.
  4. Франция отхвърли Европейската конституция, Mediapool, 30. 05. 2005 г.
  5. Холандия отхвърля Евроконституцията, Wikinews, 02. 06. 2005 г.
  6. ACED - Action Committee for European Democracy
  7. Reform Treaty, Нели Огнянова, 24. 06. 2007 г.
  8. Ирландия отхвърля Лисабонския договор, иде голяма бъркотия в ЕС
  9. Конституция за Европа, www.evropa.bg