Европейска къртица
| Европейска къртица | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Разпространение |
||||||||||||||||||||||
Европейската къртица (Talpa europaea) е вид дребен бозайник от семейство Къртицови (Talpidae). Разпространена е главно в горските и лесостепни зони на Европа и Западен Сибир, включително в цяла България.
Европейската къртица има цилиндрично тяло с дължина до 16 cm. Очите са закърнели с размер на отвора в кожата около 1 mm, ушите също са съвсем малки. Козината е тъмна, от напълно черна до тъмно сива, но се срещат и екземпляри, които са албиноси или със жълт цвят.[2]
Европейската къртица живее под земята, където прокопава дълги тунели с много разклонения с помощта на острите си нокти. Изкопаната пръст изхвърля на повърхността в характерните къртичини. При придвижване в тунелите тя се ориентира чрез осезателните си органи.
Основната храна на европейската къртица са земните червеи. Един възрастен екземпляр изяжда около 120 g земни червеи на ден, като не издържа дълго без храна — едва около денонощие. Предпочита да живее в ливади, пасища, покрайнини на гори, градини и други подобни местообитания. Бременността продължава около 40 дни, като между март и май се раждат от едно до четири малки. Кърменето продължава около месец, след което малките, вече достигнали 3/4 от размера на възрастните, се разселват на разстояние между 400 и 2000 m.[2]
В някои случаи къртиците могат да нанесат значителни щети на селскостопанската продукция, най-вече в зеленчукови и цветни градини. Те пренасят и някои заразни болести, като лептоспироза, адиаспиромикоза и други.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Insectivore Specialist Group. Talpa europaea. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-12.
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 101-107.
