Европейска награда за есеистика Шарл Вейон

Европейската награда за есеистика на името на Шарл Вейон
	Европейската награда за есеистика на името на Шарл Вейон
Присъждана за	наскоро публикувано произведение или за цялостно творчество, което има стойността на свидетелство и предлага образец на ползотворна критика на съвременните общества, на техните идеологии и начин на живот
От	Фонд „Шарл Вейон“
Домакин	Лозански университет
Място	Лозана
Държава	Швейцария
Възнаграждение	30 хиляди швейцарски франка
Първо връчване	1975 г.

Европейската награда за есеистика на името на Шарл Вейон (на френски: Le Prix Européen de l'Essai Charles Veillon) е учредена в памет на швейцарския меценат Шарл Вейон (1900 – 1971).

Присъжда се от членовете на Фонда „Шарл Вейон“ ^[1] на европейски автор за скоро публикувано произведение или за цялостно творчество, което има стойността на свидетелство и предлага образец на ползотворна критика на съвременните общества, на техните идеологии и начин на живот. Важно е творбите на наградените автори да имат насоченост към широка неспециализирана публика.

Паричният израз на наградата е 30 хиляди швейцарски франка.

Избрани лауреати на наградата[редактиране | редактиране на кода]

1975 – Жак Елюл – за Trahison de l’Occident, Paris, Calmann-Lévy, 1975
1976 – Ернст Фридрих Шумахер – за Small is Beautiful, London, Blond & Briggs, 1973
1977 – Александър Зиновиев – за Les Hauteurs béantes, Lausanne, L’Âge d’Homme, 1977
1978 – Роже Кайоа – за Le Fleuve Alphée, Paris, Gallimard, 1978
1979 – Манес Шпербер – за Churban, oder die unfassbare Gewissheit, Wien, Europa, 1979
1980 – Лешек Колаковски – за цялостно творчество
1981 – Норберто Бобио – за цялостно творчество
1982 – Жан Старобински – за Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982
1983 – Ларш Густафсон – за цялостно творчество
1984 – Ален Финкелкрот – за La Sagesse de l’amour, Paris, Gallimard, 1984
1985 – Дьорд Конрад – за Antipolitik. Mitteleuropäische Meditationen, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 1985
1986 – Изо Камартин – за Nichts als Worte? Plädoyer für Kleinsprachen, Zürich, Artemis, 1985
1987 – Едгар Морен – за цялостно творчество
1988 – Едуардо Лоуренсо – за цялостно творчество
1989 – Тимъти Гартън Аш – за The Uses of Adversity. Essays on the Fate of Central Europe, London, Granta Books, 1989
1990 – Карл Шльогел – за цялостно творчество
1991 – Роберто Каласо – за Les Noces de Cadmos et Harmonie, Paris, Gallimard, 1991
1992 – Предраг Матвеевич – за Bréviaire méditerranéen, Paris, Fayard, 1992
1993 – Джейн Крамър – за Européens, tome 1, Paris, Grasset, 1990, et tome 2: Des cités et des hommes, Paris, Grasset, 1991
1994 – Джевад Карахасан – за Un déménagement, Paris, Calmann-Lévy, 1994
1995 – Етиен Барийе – за Contre le Nouvel Obscurantisme. Éloge du progrès, Geneva, Zoé-Hebdo, 1995
1996 – Дубравка Угрешич – за Die Kultur der Lüge, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 1995
1997 – Карл-Маркус Гаус – за Das Europäische Alphabet, Wien, Paul Zsolnay, 1997
1998 – Цветан Тодоров – за Benjamin Constant. La passion démocratique, Paris, Hachette, 1997
1999 – Амин Маалуф – за Les Identités meurtrières, Paris, Grasset, 1998
2000 – Петер Биксел – за Alles von mir gelernt. Kolumnen 1995 – 1999, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 2000
2001 – Жан Клод Гибо – за Le Principe d’humanité, Paris, Seuil, 2001
2002 – Петер фон Мат – за Die tintenblauen Eidgenossen, München, Hanser, 2001
2003 – Ален де Ботон – за L’Art du voyage, Paris, Mercure de France, 2003
2004 – Мартин Майер – за Krieg der Werte. Wie wir leben, um zu überleben, Zürich, Nagel & Kimche, 2003
2005 – Александра Лениел-Лавастен – за Esprits d’Europe, Paris, Calmann-Lévy, 2005
2006 – Джорджо Агамбен – за цялостно творчество
2007 – Ян Асман – за цялостно творчество
2008 – Петер Слотердайк – за Zorn und Zeit, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 2006
2009 – Клаудио Магрис – за цялостно творчество
2010 – Жан-Клод Матийо – за Écrire, inscrire, Paris, José Corti, 2010
2012 – Хайнц Висман – за Penser entre les langues, Paris, Albin Michel, 2012
2013 – Харалд Вайнрих – за цялостно творчество
2016 – Ричард Сенет – за Ensemble: pour une éthique de la coopération, Paris, A. Michel, 2013 (ориг. заглавие: Together: the rituals, pleasures and politics of cooperation)
2018 – Марсел Гоше – за цялостно творчество
2019 – Сири Хуствет – за Les Mirages de la certitude, 2018
2020 – Алесса́ндро Бари́кко – за Игра / The Game, 2019
2021 – Johny Pitts – за Afropeans, Notes from Black Europe, 2019
2022 – Мона Шоле – за Новое изобретение любви: как патриархат саботирует гетеросексуальные отношения, 2021