Европейска столица на културата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инициативата „Европейска столица на културата“ е сред най-престижните и популярни европейски културни събития. Замислена е с цел да допринесе за сближаването на европейските народи.

Решение за нейното осъществяване е взето през юни 1985 г. от Съвета на министрите на културата на Европейския съюз по инициатива на Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 града са избрани за титлата „европейска столица на културата“ – от Стокхолм до Генуа, от Атина до Глазгоу, от Краков до Порто.

Събитието може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. То е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. Силно се вярва, че ECoC значително увеличава социалните и икономическите ползи, особено когато събитията са вградени като част от дългосрочна стратегия за развитие на градовете и околностите[1]. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро. Така събитието може да допринесе за растежа и заетостта.

Европейските столици на културата могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите.

Държави-домакини[редактиране | редактиране на кода]

Това са държавите, участвали със свои градове в инициативата, и тези, на които тепърва им предстои:

Градове-домакини[редактиране | редактиране на кода]

Европейски столици на културата в последните 3 години са следните градове:

Участие на България[редактиране | редактиране на кода]

През 2019 година 1 български и 1 италиански град ще носят престижното звание „европейска столица на културата“. Това състезание носи много възможности и позитиви не само на спечелилите градове, но и на тези, които участват активно в процеса на подготовка, защото насочва вниманието на гражданите и хората, които взимат решения към развитието на културата. Цялата инициатива стимулира мисленето за културните политики да бъде поставено в по-широк контекст, който включва не само опазване и развиване на културното – историческо наследство, не само съвременното изражение на културното съдържание, иновативните и алтернативни решения, но и връзките и значението на културата за различни сфери от живота.

Международно жури с председател Стийв Грийн определя Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г. Изборът на град в Италия ще бъде през октомври същата година. Официалното решение на Съвета на министрите на ЕС се очаква през май 2015 г.[2]

София[редактиране | редактиране на кода]

София вече има своята логосистема за кандидатурата на града за европейска столица на културата през 2019 г. Победителят в международния конкурс, организиран от Асоциацията за развитие на София в изпълнение на инициатива на Столичната община и в партньорство със Sofia Design Week е проектът на Борис Бонев. В конкурса участваха 76 проекта от 5 държави (България, Гърция, Германия, Финландия и Португалия). Международното жури, съставено от 7 дейци от различни сфери (дизайн, културен мениджмънт, журналистика, културни изследвания, градска политика), определи за финалисти 4 от проектите и в периода 11 – 18 юни 2011 г. гражданите имаха възможност да гласуват за своя фаворит в интернет. След 10-дневно гласуване във виртуалното пространство спечелилият мнозинството от гласовете проект е обявен на специална церемония от кмета на град София Й. Фандъкова.

В подкрепа на каузата София да бъде избрана за европейска столица на културата 2019 успешно работи Инициативен комитет „Приятели на София – европейска столица на културата.

Успехът на един град в състезанието за титлата „Европейска столица на културата“ се дължи в голяма степен на атрактивната и динамична програма, която предлага, но и на духа, който жителите и гостите усещат. Усещане, което се създава от хората в града, което присъства в обществените пространства и което дава самочувствие и гради визията за бъдещето. В рамките на Европейска столица на културата, София иска да сподели своите силни страни – културни ресурси и социални привилегии. Защо София избра темата „Сподели София“? Защото тя има огромен потенциал. Изборът на тази тема стъпва върху предимствата на София и региона, има предвид и недостатъците и проблемите, за чието разрешаване Европейската столица на културата би могла да бъде важен катализатор. „Сподели София“ се обръща към самите софиянци, насочена е към партньорите от Югозападния регион – Благоевград, Кюстендил и Перник, а така също ще бъде споделена по нов начин и с Европа.

Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Общинска фондация „Пловдив 2019″ е учредена с основна цел да подготви кандидатурата на Пловдив за конкурса за европейска столица на културата през 2019 година. Фондацията съдейства за сближаването на европейските народи и култури, обединяване на културни и административни институции, за съвместни проекти и връзката им с европейските и световни такива с цел популяризиране на културните постижения на Пловдив и неговото историческо наследство, да съдейства за развитието на град Пловдив като модерен европейски град, включващо урбанистични решения, развитие на културно-историческото наследство и разработване на всички форми на културен туризъм, да популяризира културните постижения на град Пловдив, в страната и чужбина, като ангажира с тази цел и местната общност и я привлича за съвместни прояви, осъществяване на подготовка за кандидатстване и избиране на град Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година, създаване на цялостна стратегия на културна политика на град Пловдив.

Варна[редактиране | редактиране на кода]

Мотото, под което Варна ще кандидатства за европейска столица на културата през 2019 година: „БРЯГ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО / PORT OF INSPIRATION“.

Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

Градът има първостепенна роля в историята на България в продължение на повече от 8 века. През Средновековието европейците го наричат „трети Рим, втори Константинопол“. През Възраждането говорят за него като за: „Майка на българските градове“, пленен от очарованието на града, дядо Вазов написал: „Като гледам тоя невероятен град, си мисля, че това е сън, видение, измама на очите“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]