Европейско първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по футбол
UEFA European Championship
Купата на Европейското първенство
Вид спортФутбол
Основан1958
Брой отбори24 (на финалите)
55 (право на участие в квалификации)
КонтинентЕвропа (УЕФА)
Наст. победител Италия
(2-ра титла)
УебсайтУЕФА Евро
Настоящ сезон или издание на турнира Европейско първенство по футбол 2021
Европейско първенство по футбол в Общомедия
Европейски шампиони по държави

Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години – за първи път през 1960 г. под името Купа на европейските нации, като сегашното си име получава през 1968 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа „за“ и 13 „против“) за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Наградата за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през четири години между световните шампионати. Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки.

В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в осем квалификационни групи, където се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите образуват четвъртфинални двойки като излъчват четири състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-во и 3-то място.

В следващите четири турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват осем отбора, разделени в две групи по четири, в които се играе също на принципа „всеки срещу всеки“. През 1980 г. победителите в двете групи играят на финал, а класиралите се втори – за трето място. От 1984 г. до 1992 г. първите два отбора в двете групи формират две полуфинални двойки, победителите от които отиват на финал, а мач за трето място не се играе.

На турнирите от 1996 до 2012 г. финалистите са вече 16, разделени в четири групи по четири отбора (играе се по системата „всеки срещу всеки“), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители – полуфинални двойки и съответно победителите в полуфиналите играят на финала.

На първенствата през 1996 и 2000 г. при равенство в резултата на етапа на директните елиминации се използва правилото за „златен гол“, а през 2004 г. – за „сребърен гол“. Тъй като и двата регламента предизвикват отрицателни оценки сред мнозинството от специалистите и публиката, от първенството през 2008 г. победителят в мача след равенство в редовното време се определя отново по станалия „класически“ начин.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

За финалната фаза на последното европейско първенство се класират директно първите два отбора от всяка от деветте квалификационни групи (общо 18), както и отборът с най-висок актив от заелите трето място в тях. Останалите завършили на трето място отбори (осем) посредством четири баража излъчват останалите четири участници (домакинът Франция се класира по право).

Групите за квалификациите се съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско и световно първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранглиста, за чието подреждане се вземат предвид всички спечелени точки разделени на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако при това подреждане два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;

  1. Коефициента от мачовете играни в последните две квалификации.
  2. Средна голова разлика.
  3. Среден брой вкарани голове.
  4. Среден брой вкарани голове като гост.
  5. Теглене на жребий.

Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО'2016 квалификационната фаза се състои от девет групи, една с пет отбора, а останалите с по шест.

Ако в крайното класиране два или повече отбора имат еднакъв брой точки те се подреждат според:

  1. Най-много точки от мачовете между „спорещите“ отбори.
  2. Голова разлика от мачовете между „спорещите“ отбори.
  3. Най-много вкарани гола от мачовете между „спорещите“ отбори.
  4. Най-много вкарани гола като гост от мачовете между „спорещите“ отбори.
  5. Резултати от всички мачове:
    1. Голова разлика.
    2. Най-много вкарани гола.
    3. Най-много вкарани гола като гост.
    4. Коефициент за честна игра.
  6. Жребий.

Финални турнири[редактиране | редактиране на кода]

До 1976 г. във финалната фаза на турнира участват само 4 отбора. От 1980 г. участват 8 отбора, от 1996 г. до 2012 г. – 16, а от 2016 г. броят на участниците е увеличен на 24 отбора.

Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играе първо в квалификационни групи и след това плейофи, като домакинът на финалния кръг се определя между един от четирите отбора достигнали полуфиналите. От 1980 г. отборът – домакин не участва в квалификации и се класира автоматично. Пак от 1980 г. до 1992 г. за финалния турнир се класират победителите в квалификационните групи. От 1996 г. до 2012 г. за финалната фаза се класират победителите в квалификационните групи, като тези заели второ място играят баражи.

За първи път през 2016 г. на турнира участват 24 отбора, разделени в шест групи по четири на принципа „всеки срещу всеки“. Първите два отбора от всяка група, както и четирите отбора с най-висок актив от класиралите се на трето място в групите се класират за осминафиналите. От там до финала се играе на принципа на директната елиминация.

Ако в етапа на пряка елиминация се постигне равен резултат, се играят две продължения от по 15 минути. Ако след продълженията резултатът остане равен, се изпълняват по пет дузпи. Ако след тях резултатът е все още равен, се изпълнява по една дузпа за всеки отбор до излъчване на победителя.

Първо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1960 г. във Франция

В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССРЧехословакия 3:0, Югославия – Франция 5:4. За трето място: Чехословакия – Франция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССРЮгославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.

Второ европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1964 г. в Испания

В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: Испания – Унгария 2:1, СССРДания 3:0. За трето място: УнгарияДания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион „Сантяго Бернабеу“, 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): Испания – СССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.

Трето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1968 г. в Италия

За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол, като това е най-доброто представяне на българския отбор в историята на европейските първенства. Полуфинали: ЮгославияАнглия 1:0, Италия – СССР 0:0, след жребий се класира Италия.
За трето място: АнглияСССР 2:0.

Италия – европейски шампион през 1968 г.

Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион „Олимпико“, 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): ИталияЮгославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион „Олимпико“, 55 000 зрители: Италия – Югославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.

Четвърто европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1972 г. в Белгия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: Белгия – Унгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион „Хейзел“, 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГСССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.

Пето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1976 г. в Югославия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: ЧехословакияХоландия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГ – Югославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: Холандия – Югославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион „Цървена звезда“, 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): ЧехословакияФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.

Шесто европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1980 г. в Италия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ЧехословакияФРГ 0:1, ХоландияГърция 1:0, ФРГХоландия 3:2, ГърцияЧехословакия 1:3, ХоландияЧехословакия 1:1, ГърцияФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4 – 2, Чехословакия 3 т. 4 – 3, Холандия 3 т. 4 – 4, Гърция 1 т. 1 – 4. Втора: БелгияАнглия 1:1, Испания – Италия 0:0, БелгияИспания 2:1, Англия – Италия 0:1, ИспанияАнглия 1:2, Италия – Белгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3 – 2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3 – 3, Испания 1 т. 2 – 4. За трето място: Чехословакия – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион „Олимпико“, 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГБелгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.

Мишел Платини – най-резултатният голмайстор на финален турнир на ЕП – 9 гола през 1984 г.

Седмо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1984 г. във Франция

Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:Франция – Дания 1:0, БелгияЮгославия 2:0, Франция – Белгия 5:0, ДанияЮгославия 5:0, Франция – Югославия 3:2, ДанияБелгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9 – 2, Дания 4 т. 8 – 3, Белгия 2 т. 4 – 8, Югославия 0 т. 2 – 10. Втора: ФРГПортугалия 0:0, РумънияИспания 1:1, ФРГРумъния 2:1, ПортугалияИспания 1:1, ФРГИспания 0:1, ПортугалияРумъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3 – 2, Португалия 4 т. 2 – 1, ФРГ 3 т. 2 – 2, Румъния 1 т. 2 – 4. Полуфинали: ИспанияДания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), Франция – Португалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехословакия): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).

Осмо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1988 г. във ФРГ

Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, като след последната загуба остава втора в групата след Ейре и не се класира за финалния турнир.

Финалистите са разделени в две групи.

Първа група:
ФРГИталия 1:1, ФРГ – Дания 2:0,
ДанияИспания 2:3, Италия – Испания 1:0,
ФРГ – Испания 2:0, Италия – Дания 2:0.
Класиране:

  1. ФРГ 5 т., 5 – 1
  2. Италия 5 т., 4 – 1
  3. Испания 2 т., 3 – 5
  4. Дания 0 т., 2 – 7

Втора група:
АнглияЕйре 0:1, ХоландияСССР 0:1,
Англия – Холандия 1:3, Ейре – СССР 1:1,
Англия – СССР 1:3, Ейре – Холандия 0:1.
Класиране:

  1. СССР 5 т. 5 – 2
  2. Холандия 4 т., 4 – 2
  3. Ейре 3 т., 2 – 2
  4. Англия 0 т., 2 – 7
Купата, спечелена от Холандия на ЕП 1988, на показ в музея Оранже в Амстердам. Трофеят се връчва от 1960 до 2004 г.

Полуфинали: ФРГХоландия 1:2, СССРИталия 2:0.

Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 72308 зрители, съдия Мишел Вотро (Франция):
ХоландияСССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54).

Европейски шампион Холандия:
Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип).

Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.

Девето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1992 г. в Швеция

Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: Швеция – Англия 2:1, ФранцияДания 1:2, АнглияФранция 0:0, Швеция – Дания 1:0, ДанияАнглия 0:0, Швеция – Франция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4 – 2, Дания 3 т. 2 – 2, Франция 2 т. 2 – 3, Англия 2 т. 1 – 2. Втора: ХоландияГермания 3:1, ШотландияОНД 3:0, ШотландияГермания 0:2, ХоландияОНД 0:0, ХоландияШотландия 1:0, ОНДГермания 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4 – 1, Германия 3 т. 4 – 4, Шотландия 2 т. 3 – 3, ОНД 2 т. 1 – 4. Полуфинали: Швеция – Германия 2:3, ДанияХоландия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион „Улеви“, 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): Дания – Германия 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.

Десето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1996 г. в Англия

Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие във финалния кръг. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

  • Четвъртфинали:
  • Полуфинали:
    • Чехия – Франция 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 0:0)
    • ГерманияАнглия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1).
  • Финал на 30 юни 1996 г., Лондон, стадион Уембли, 74 000 зрители, съдия П. Пайрето (Италия): Германия – Чехия 2:1 след „Златен гол“ в продълженията (редовното време 1:1) – 0:1 Бергер (60-дузпа), 1:1 Бирхоф (73), 2:1 Бирхоф (94). Европейски шампион Германия
  • Голмайстор: А. Шиърър (Англия) – 5 гола.

Единадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

2000 г. в Белгия и Холандия

Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

Финал на ЕП 2000 г.: Франция (вляво) срещу Италия
  • Четвъртфинали:
  • Полуфинали:
    • Франция – Португалия 2:1 след „Златен гол“ (в редовното време 1:1)
    • ИталияХоландия 3:1 след дузпи, (0:0 в редовното време и след продължения).
  • Финал на 2 юли 2000 г., Ротердам, стадион „Де Кюип“, 51 000 зрители, съдия А. Фриск (Швеция): Франция – Италия 2:1 след „Златен гол“ (1:1 в редовното време) – 0:1 Делвекио (56), 1:1 Вилтор (90), 2:1 Трезеге (103). Европейски шампион Франция: Бартез, Тюрам, Лизаразу, Блан, Десаи, Виейра, Дешам, Зидан, Джоркаеф, Анри, Дюгари (Пирес, Трезеге, Вилтор, Лама, Кандела, Карембьо, Анелка).
  • Голмайстори: С. Милошевич (Югославия) и П. Клуйверт (Холандия) – по 5 гола.
Церемония при откриването на ЕП 2004

Дванадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Тринадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Четиринадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Петнадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Шестнадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Седемнадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Осемнадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Година Домакин Финал Мач за трето място Брой отбори
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1960
Подробности
Франция
СССР
2 – 1
след прод.

Югославия

Чехословакия
2 – 0
Франция
4
1964
Подробности
Испания
Испания
2 – 1
СССР

Унгария
3 – 1
след прод.

Дания
4
1968
Подробности
Италия
Италия
1 – 1 сл. прод.
2 – 0
(преиграване)

Югославия

Англия
2 – 0
СССР
4
1972
Подробности
Белгия
ФРГ
3 – 0
СССР

Белгия
2 – 1
Унгария
4
1976
Подробности
Югославия
Чехословакия
2 – 2 сл. прод.
(5 – 3)
след дузпи

ФРГ

Холандия
3 – 2
след прод.

Югославия
4
1980
Подробности
Италия
ФРГ
2 – 1
Белгия

Чехословакия
1 – 1
(9 – 8)
след дузпи

Италия
8
Година Домакин Победител Резултат Подгласник Полуфиналисти Брой отбори
1984
Подробности
Франция
Франция
2 – 0
Испания

Дания
и
Португалия
8
1988
Подробности
 Западна Германия
Холандия
2 – 0
СССР

Италия
и
ФРГ
8
1992
Подробности
Швеция
Дания
2 – 0
Германия

Холандия
и
Швеция
8
1996
Подробности
Англия
Германия
2 – 1
златен гол

Чехия

Англия
и
Франция
16
2000
Подробности
Белгия и
Холандия

Франция
2 – 1
златен гол

Италия

Португалия
и
Холандия
16
2004
Подробности
Португалия
Гърция
1 – 0
Португалия

Холандия
и
Чехия
16
2008
Подробности
Австрия и
Швейцария

Испания
1 – 0
Германия

Русия
и
Турция
16
2012
Подробности
Полша и
Украйна

Испания
4 – 0
Италия

Германия
и
Португалия
16
2016
Подробности
Франция
Португалия
1 – 0
след прод.

Франция

Германия
и
Уелс
24
2020
Подробности
Европа
Италия
1 – 1 сл. прод.
(3 – 2)
след дузпи

Англия

Дания
и
Испания
24


2024
Подробности
Германия 24


2028
Подробности
Великобритания и
Ирландия
24


2032
Подробности
Италия и
Турция
24

Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.

Финалисти[редактиране | редактиране на кода]

Отбори (12) Победители (10) Подгласници (9) Финалисти
 Германия 3 (19721, 19801, 1996) 3 (19761, 1992, 2008) 6
 Испания 3 (1964*, 2008, 2012) 1 (1984) 4
 Италия 2 (1968, 2020) 2 (2000, 2012) 4
 Франция 2 (1984*, 2000) 1 (2016*) 3
 Русия 1 (19602) 3 (19642, 19722, 19882) 4
 Чехия 1 (19763) 1 (1996) 2
 Португалия 1 (2016) 1 (2004*) 2
 Нидерландия 1 (1988) 1
 Дания 1 (1992) 1
 Гърция 1 (2004) 1
Сърбия 2 (19604, 19684) 2
 Белгия 1 (1980) 1
 Англия 1 (2020) 1

* домакини
1 като Западна Германия
2 като СССР
3 като Чехословакия
4 като Югославия

Вечна класация[редактиране | редактиране на кода]

На жълт фон са означени отборите, които са били европейски шампиони, на зелен – участниците във финални турнири, а на черен – отборът на ГДР, съществувал до 1992 г. Към Германия са включени резултатите на ФРГ, към Русия – на СССР, към Чехия – на Чехословакия, към Сърбия – на Югославия.

Квалификации и финални турнири[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Турнира Мача П Р З ВГ ДГ Т Т %
01. Германия 12 98 69 20 9 237 61 227 2,32
02. Испания 15 115 81 16 18 283 86 259 2,25
03. Англия 13 100 66 24 10 221 58 222 2,22
04. Чехия 15 116 76 21 19 238 91 249 2,15
05. Хърватия 6 62 40 14 8 118 39 133 2,15
06. Нидерландия 13 109 71 15 23 250 85 228 2,09
07. Русия 15 120 73 29 18 235 86 248 2,07
08. Италия 13 108 64 30 14 187 72 222 2,06
09. Франция 13 102 59 26 17 206 85 203 1,99
10. Португалия 14 107 61 24 22 194 101 207 1,93
11. Румъния 15 115 59 35 21 208 101 212 1,84
12. Швеция 13 104 55 23 26 174 102 188 1,81
13. Сърбия 14 104 55 25 24 186 109 187 1,80
14. Белгия 13 104 49 26 29 170 112 173 1,66
15. Шотландия 13 110 52 26 32 166 119 182 1,65
16. Гърция 14 109 52 22 35 158 122 178 1,63
17. Дания 15 115 53 26 36 185 139 185 1,61
18. Полша 14 100 44 27 29 164 110 159 1,59
19. Словакия 6 60 28 10 22 94 77 94 1,57
20. ГДР 8 46 20 12 14 76 57 72 1,57
21. Украйна 5 54 23 15 16 73 53 84 1,56
22. Република Ирландия 15 121 50 36 35 183 136 186 1,54
23. България 15 113 49 26 38 157 120 173 1,53
24. Австрия 14 99 45 16 38 183 146 151 1,53
25. Швейцария 13 92 39 22 31 153 116 139 1,51
26. Унгария 15 121 52 26 43 197 161 182 1,50
27. Турция 15 110 44 27 39 134 149 159 1,45
28. Израел 6 60 25 11 24 96 79 86 1,43
29. Босна и Херцеговина 5 54 22 10 22 74 76 76 1,41
30. Уелс 14 104 41 21 42 125 133 144 1,38
31. Словения 6 66 25 14 27 83 80 89 1,35
32. Северна Ирландия 14 110 40 25 45 120 138 145 1,31
33. Норвегия 15 114 43 20 51 147 158 149 1,31
34. Латвия 6 62 20 13 29 67 88 73 1,18
35. Литва 6 58 20 8 30 50 83 68 1,17
36. Черна гора 2 20 6 5 9 17 23 23 1,15
37. Финландия 13 104 27 24 53 109 162 105 1,01
38. Грузия 6 60 16 8 36 63 89 56 0,93
39. Беларус 6 58 14 12 32 49 87 54 0,93
40. Исландия 12 96 24 17 55 81 146 89 0,93
41. Естония 6 62 15 8 39 47 103 53 0,85
42. Армения 6 58 12 12 34 51 85 48 0,83
43. Македония 6 58 11 14 33 59 90 47 0,81
44. Албания 12 91 16 22 53 72 159 70 0,77
45. Молдова 6 58 11 9 38 51 114 42 0,72
46. Кипър 13 104 16 14 74 83 268 62 0,60
47. Казахстан 3 34 4 7 23 24 63 19 0,56
48. Азербайджан 6 60 6 9 45 36 147 27 0,45
49. Лихтенщайн 6 58 5 7 46 19 176 22 0,38
50. Фарьорските острови 7 68 6 6 56 40 182 24 0,35
51. Люксембург 14 109 7 10 92 44 303 31 0,28
52. Малта 13 102 3 14 85 49 288 23 0,23
53. Сан Марино 7 66 0 1 65 7 289 1 0,02
54. Гибралтар 1 10 0 0 10 2 56 0 0,00
55. Андора 5 50 0 0 50 11 149 0 0,00

Само на финалните турнири[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Турнира Мача П Р З ВГ ДГ Т Т %
01. Германия 12 49 26 12 11 72 48 90 1,84
02. Франция 9 39 20 9 10 62 44 69 1,66
03. Испания 10 40 19 11 10 55 36 68 1,72
04. Италия 9 38 16 16 6 39 27 64 1,64
05. Португалия 7 35 18 9 8 49 31 63 1,79
06. Нидерландия 9 35 17 8 10 57 37 59 1,69
07. Чехия 6 32 13 6 13 42 43 45 1,52
08. Русия 11 33 12 7 14 38 45 43 1,40
09. Англия 9 27 10 11 10 40 35 41 1,33
10. Хърватия 5 18 8 5 5 23 20 29 1,57
11. Дания 8 27 7 6 14 30 43 27 1,00
12. Белгия 5 17 7 2 8 22 25 23 1,17
13. Швеция 6 20 5 6 9 25 24 21 1,18
14. Гърция 4 16 5 3 8 14 20 18 1,13
15. Турция 4 15 4 2 9 13 22 14 0,92
16. Уелс 1 6 4 0 2 10 6 12 0,92
17. Полша 3 11 2 6 3 07 09 012 0,50
18. Швейцария 4 13 2 5 6 08 15 011 0,56
19. Югославия 5 14 3 2 9 22 39 11 0,79
20. Исландия 1 5 2 2 1 8 9 8 0,79
21. Унгария 3 8 2 2 4 011 014 08 0,75
22. Република Ирландия 3 10 2 2 6 06 17 08 0,67
23. Румъния 5 16 1 5 10 010 21 08 0,53
24. Шотландия 2 6 2 1 3 04 05 07 1,17
25. Норвегия 1 3 1 1 1 01 01 04 1,33
26. Словакия 1 4 1 1 2 03 06 04 0,67
27. България 2 6 1 1 4 04 13 04 0,67
28. Албания 1 3 1 0 2 01 03 03 1,00
29. Северна Ирландия 1 4 1 0 3 02 03 03 1,00
30. Украйна 2 6 1 0 5 02 09 03 1,00
31. Словения 1 3 0 2 1 04 05 02 1,00
32. Австрия 2 6 0 2 4 02 07 02 0,33
33. Латвия 1 3 0 1 2 01 05 01 0,33

Най-много титли[редактиране | редактиране на кода]

По два пъти са ставали европейски шампиони 11 футболисти, всички от Испания на първенствата през 2008 и 2012 г.:

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Списък на най-големите голмайстори за всички времена във финалната фаза на турнира.[1]

Позиция Играч Вкарани голове Изиграни мачове Средно голове на мач Издания
1 Кристиано Роналдо 14 25 0,43 2004, 2008, 2012, 2016 , 2021
2 Мишел Платини 9 5 1,80 1984
3 Алан Шиърър 7 9 0,78 1992, 1996, 2000
4 Антоан Гризман 6 7 0,86 2016
Рууд ван Нистелрой 6 8 0,75 2004, 2008
Патрик Клуйверт 6 9 0,67 1996, 2000
Уейн Руни 6 10 0,60 2004, 2012, 2016
Тиери Анри 6 11 0,55 2000, 2004, 2008
Златан Ибрахимович 6 13 0,46 2004, 2008, 2012, 2016
Нуно Гомеш 6 14 0,43 2000, 2004, 2008
10 Саво Милошевич 5 4 1,25 2000
Марко ван Бастен 5 9 0,56 1988, 1992
Милан Барош 5 11 0,45 2004, 2008, 2012
Марио Гомес 5 13 0,38 2008, 2012, 2016
Юрген Клинсман 5 13 0,38 1988, 1992, 1996
Фернандо Торес 5 13 0,38 2004, 2008, 2012
Зинедин Зидан 5 14 0,36 1996, 2000, 2004

Най-много участия[редактиране | редактиране на кода]

Кристиано Роналдо ( Португалия) е единственият футболист, играл на финалните турнири на 5 европейски първенства: 2004 – 2021.
Икер Касияс ( Испания) също е включен в състава на националния отбор за финалните турнири на 5 европейски първенства и взел активно участие в 3 от тях (2000, 2004, 2008, 2012, 2016).

Кристиано Роналдо, рекордьор по участия и голмайстор на финалните турнири на ЕП за всички времена, на спечеленото Евро 2016.

Седемнадесет играчи са участвали на 4 първенства:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]