Евроцентризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превземането на Константинопол от османците се превръща в най-голямата трагедия за евроцентризма през средновековието, но пък именно падението на Източната Римска империя отваря очите и вратите на Стария свят за Новия свят, т.е. за целия свят (на картината прехвърлянето на османската флота под командването на Мехмед II към Златния рог по суша)

Евроцентризмът е геополитическа доктрина, според която Европа е „центърът“ на света.

Същност[редактиране | edit source]

Тя очертава европейското надмощие в исторически контекст с оглед приноса на античните цивилизации на Древна Гърция, Древен Рим през призмата на средновековната християнска цивилизация в изграждането на общоевропейските ценности на днешния ЕС и бъдещето. Трансмисията от античността към новото време за евроцентристите се осъществява от Византия, която по мнението на най-авторитетните ѝ изследователи (Георгий Острогорски, Робърт Грейвс, Арнолд Тойнби) представлява неразривна спойка от една антропологична "Света Троица" - елинската култура, древноримската държавна традиция с римското право и християнската религия. Първата предтеча на съвременните университети е известната Магнаурска школа, като достиженията на античността преминават към съвременността посредством първия т.нар. палеологов ренесанс, чийто най-виден представител на изток е Андрей Рубльов, а на запад - Ел Греко. От времето на Великите географски открития с Тордесиляския договор до края на Първата световна война, Европа като континент и цивилизация е водеща в световното развитие. В периода 16 - началото на 20 век посредством ренесанса и просвещението се извършват най-значимите постижение в духовната сфера, и съответно открития в материалната област в общочовешката история. В този смисъл, от "класическия евроцентризъм" се предполага, че целият свят е открит и дефиниран, тръгвайки от Западната цивилизация. Този начин на мислене започва от Западна Европа, като постепенно се измества към Централна Европа и по-специално към Германската империя към края на 19 век.

Критика на Самир Амин върху евроцентризма[редактиране | edit source]

За Самир Амин евроцентризмът е модерен феномен, имащ корени в Ренесанса (макар че той се корени още във времето на Александър Македонски). Евроцентризмът е част от конструкта капитализъм (вероятно диаметрално противоположен на илюзията комунизъм), според Амин. Критиката се концентрира върху твърдението, че историята е изменена и е създаден един "въобразен" Запад, който е постигнал целия си напредък без останалия свят. С тази си теза Западът е създал могъща теза, която отрича валидните исторически закони, които от своя страна пък са го създали. Тук има явно противоречие от рода на "кокошката поражда яйцето, а яйцето - кокошката", но това е извечен въпрос.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]