Евро-диско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Евро диско)
Направо към: навигация, търсене
Disco - glowtext animated.gif
Евро-диско
Стилистични корени електронна музика, диско, итало диско, европоп, хаус, поп рок
Културни корени Западна Германия (Бавария с Мюнхен), в края на 1970-те и началото на 1980-те години
Типични инструменти синтезатор, дръм машина, електрическо пиано, барабани
Популяризиране средата на 1980-те години

Евро-диско (на английски: euro disco), или евродиско, е музикален термин за означение на жанр на електронната танцова музика, възникнал в Европа през 1980-те години – електропоп и диско, както и нови техни производни като хай-енерджи (Hi-NRG), итало диско, хаус, европоп и други.

Термин[редактиране | edit source]

Типичният евродиско стил се базира на използването на синтезатор, дръм машина, ярко отчетлив бас, като обичайно вокалното изпълнение е на високи тонове. През 1980-те години музикалният термин рядко се използва в Европа, където тази музика обичайно е прието да се счита за поп- или просто диско-музика, без да се разграничана жанрово и стилово.

През 21 век терминът «евродиско» основно се употребява, за да отдели особения жанр европейска танцова музика от специфичното итало диско и от редица други късни диско вариации от типа на хай-енерджи (Hi-NRG) и евробит. Именно в стила евродиско са издържани всички албуми на «Modern Talking» до разпадането на групата през 1987 г., първият албум на «Bad Boys Blue» и «Silent Circle», 5 албума на C.C.Catch, написани от Дитер Болен, както и повечето парчета на Sandra, Sabrina Salerno, Kylie Minogue, Samantha Fox, група Joy, няколко песни на «Pet Shop Boys» и др.

Разцвет[редактиране | edit source]

За класически период на своеобразен "разцвет" на стила евродиско се приема периода 19841990 г. Сред най-ярките представители, оказали влияние върху формирането на стила евродиско, е германският композитор Дитер Болен с невероятно успешните му проекти «Modern Talking», C.C.Catch, «Blue System» и други. Най-популярно е евродиското в страните от Централна и Източна Европа. Основната продукция евродиско се генерира в т.нар. Стара Европа и по-специално в Мюнхен с неговите музикални студия от 1980-те и 1990-те години.

Някои музикални експерти намират зародишите на евродиското още в края на 1970-те години в някои групи като шведската «ABBA» и американската певица Дона Самър.

През 1990-те години[редактиране | edit source]

В началото на 1990-те години популярността на стила постепенно започва да намалява, за да бъде постепенно жанрово трансформиран и погълнат от евроденса. В Европа настъпва разцветът на новия стил Hi-NRG.

В края на 1990-те години в Европа настъпва своеобразен ренесанс в интереса към малко позабравеното евродиско. Някои групи отново се събират, други са реанимирани и отново започват да гастролират с ремиксирани парчета «Modern Talking» (възстановени наново през 1998 г.), «Silent Circle» (активно гастролират), C.C.Catch (през 1998 г. след 9-годишно затишие отново започва да напомня за себе си). В тези години към евродиското са добавяни елементи на рап, което явление се среща още от 1987 г. (например в песента на Sabrina «Boys, Boys, Boys»). Групата «Modern Talking» през 1998 г. реализира в огромен тираж римейк албума си със старите си хитове.

През 21 век[редактиране | edit source]

И през 21 век има групи и изпълнители на евродиско, като «Systems In Blue» (бивши бек-вокалисти на Дитер Болен в групата «Modern Talking» и «Blue System»), Марк Ашли (певец, чийто глас често е бъркан с този на Томас Андерс) и др.

Евродиското е доста популярно в Русия. В САЩ прониква през 1983 г., като само временно намира отзвук по радиостанциите. През 1979 г. в резултат от американската музикална реакция диското е обявено за «мъртво».[1], но в началото на 1980-те години ознаменува ново успешно присъствие, преплетено по американски с поп и танцова музика, напр. «Call Me» групите «Blondie» и «Gloria» Лаура Бренингън. Интересното е, че в САЩ считат евродиското за поджанр с името «Втора британска вълна». Популярност печели Лора Бренингън с немския си продуцент Джек Уайт, чиито хитове са продуцирани едновременно и от американеца Джорджо Мородер, ведно с изпълнения на «Berlin» и Irene Cara.

Източници[редактиране | edit source]