Египетска кобра
| Египетска кобра | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Египетска кобра в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Египетската кобра (Naja Haje) е змия от сем. Аспидови (Elapidae). Известни са 3 основни подвида: N. Haje Anchietae, N. Haje Arabica и N. Haje Legionis. Синоними: хая, египетска аспида, обикновена аспида, змия на Клеопатра, легионерска змия, легионерска кобра.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Средна по размер змия. Обикновено достига 1 — 2,3 м. (до 3 м – непотвърдено). На цвят е в различни оттенъци на кафявото, охра, жълто, рядко сиво-черна. Срещат се черни и черно-кафяви екземпляри. Коремът най-често е светло жълтеникав. От долната страна на шията обикновено има тъмни (до черни) ивици с различна ширина и в различно количество. На главата няма рисунък, качулката е сравнително малка (15 — 20 см. ширина), с вътрешен ръб. Отровните зъби са малки, предни. Отровата е невротоксична. При едно ухапване отделя между 80 и 250 милиграма отрова. Очите и са големи, с кръгли зеници. Притежава добре развити зрение, обоняние
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в цяла Африка от (Средиземноморието (N.H.Legionis)) до Кения, Танзания и Северен Мозамбик, (Арабския полуостров (N.H.Arabica)), Синай. Привнесен вид в РЮА. Непотвърдени данни — за Йордания, Сирия, Палестина и Ирак.
Избягва гъстите гори, предпочита савани, степи, полупустини, оазиси, ниви и плантации. Широко разпространена в много градове, например в Хартум има стабилна популация, която при това се увеличава. На много места живее в симбиоза с човека: тя изтребва гризачите по домове и ниви, а в замяна никой не я закача, хората просто внимават да не я настъпят. В миналото ареалът и е достигал до Индия и Мала Азия, но вече е изчезнала по тези места.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
В природата се храни с всичко, което е по-малко от нея: гризачи, птици, яйца, гущери, други змии, жаби, даже и риба. Плува отлично. Женските снасят между 5 и 30 яйца. Строго териториална змия. Най-често леговището и е под камъни, хралупи, дупки на гризачи, изоставени постройки, мазета, хамбари. По принцип спокойна, когато бъде много раздразнена, става агресивна. Активна е късно вечер и нощем.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
В Древен Египет е била свещена змия, отглеждали са я в много храмове, наричали са я Арае. Била е символ на могъщество. Също богинята-змия Уаджет (покровителка на Долен Египет) е била с глава на египетска кобра. Смята се, че най-вероятно Клеопатра VII се е самоубила с тази змия. Някои древни източници също споменават за нея (Плутарх, Платон). В Древен Рим са изпълнявани смъртни присъди с ухапване от египетска кобра. В днешно време в Египет и Судан (подобно на Индия), някои хора дават представления с тези змии, извършвайки най-различни манипулации с тях. Развъждат се във ферми за добив на змийска отрова. Това е една от най-лесните за отглеждане змии в домашни условия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Акимушкин И., Мир Животних
- MC Dianmid, Campbell J., Toure T., Snake Species of the World 1999
- Dobiey M., Gernot Vogel, Venomous Snakes of Africa
- Encyclopedia Britannica
- Кратка българска енциклопедия, изд. на БАН, София, 1966, т. 3, Квант – Опере, стр. 68
- ↑ Naja haje (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)