Егор Гайдар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Егор Гайдар
руски държавник, политик и икономист
Егор Гайдар 
Роден: 19 март 1956 г.(1956-03-19)
Москва, СССР
Починал: 16 декември 2009 г.  (на 53 години)
Успенское, Русия

Его́р Тиму́рович Гайда́р ( роден 19.03.1956г. в Москва,СССР; починал 16.12.2009г. в Успенское,обл. Москва,Русия)е руски народен и политически деятел,политик,икономист, доктор на икономическите науки. Той е един от основните ръководители и идеолози на икономическата реформа в началото на 90-те години на XX-ти век. В периода 1991-1994г. заема високи постове в правителството на Русия, в това число в течение на 6 месеца е бил и.д. председател на правителството. Под ръководството на Гайдар е започнал период на преход от планова към пазарна икономика, проведена е либерализация на цените, реорганизация на данъчната система, либерализация на търговията, започната е приватизация. Един от ключовите уастници в Конституционната криза през 1993г. и прекратяване дейността на Конгреса на народните депутати и Върховния съвет на Русия.Организатор е на антивоенни митинги по време на Първата чеченска война. Той е основател и един от ръководителите на партия "Демократичен избор на Русия" и "Съюз на десните сили". Ръководителят на фракция "Изборът на Русия" в Държавната Дума първа покана (1993-1995) и член на СЕП Дума трета покана (1999-2003 г.). Взима участие в разработката на Данъчния кодекс, Кодекса на бюджета, Закон за стабилизационен фонд. Основател и доректор на Институат за икономическа политика, носещ неговото име. Автор е на много публикации по икономика, няколко монографии, посветени на икономическата история на Русия и анализиране процеса на преход от планова към пазарна икономика. Отношението към Гайдар и неговата реформа е противоречиво. Поддръжниците му смятат, че неговата реформа през 1992г. е предотвратила масов глад и гражданска война, положили са основа за бъдещ ръст на икономиката. Опонентите му го обвиняват в различни неща - от падане стандарта на живот до съзнателно разрушаване на икономиката. Съществуват и противоречиви гледни точки- намиращи и положителни и отрицателни черти в наговата реформа. Паметта на Егор Гайдар е увековечена с указ на президента на Русия.

Произход и семейство[редактиране | edit source]

Бащата на Егор - Тимур Гайдар е чуждестранен военен кореспондент на вестник «Правда» и съветски контраадмирал. Син на известния съветски писател Аркадий Гайдар от първата му жена Лия Лазаревна Соломянска. Майката на Егор — Ариадна Павловна Бажова е дъщеря на писателя Павел Бажовпроизхода си Егор Гайдар е популярен като внук на двама от най-известните съветски писатели. В детството си, заедно със своите родители Егор Гайдар е живял в Куба и Югославия, където за пръв път е проявил интерес към икономиката и политиката. Първият си брак Гайдар сключва още в студентските си години. От брака си с Ирина Смирнова има две деца- Пьотър(род. 1979г.) и Мария (род. 1982г.. Днес Мария е политик и икономист, а Пьотър - предприемач. Вторият брак на Гайдар е с Мария Стругацка, дъщеря на писателя Аркади Стругацки, от която има син- Павел(род. 1990г.).

Образование и възгледи[редактиране | edit source]

През 1973г завършава 152-ро средно училище със златен медел, след което постъпва в Московския държавен университет специалност 'Икономика на промишлеността'. Говори английски, испански и сърбо-хърватски език. Голямо влияние за сформиране на възгледите му са оказали книгите на братя Стругацки - тяхната повест 'Обитаемият остров' е събудила в него първият интерес към икономиката. По-късно се обръща към съчиненията на класиците- Маркс, Енгелс, Плахов. Проучване на марксиската теория довежда Гайдар до извода, че трябва да се извърши преход към пазарен социализъм, на който е нужна конкуренция между предприятията и самоуправление. След прочита на съчиненията на Адам Смит, у Гайдар ( по негови думи) се прокрадват първите съмнения правилността на икономическата част в марксиските теории. По-късно, по време на учението в Московския университет, започва да чете оригиналните съчинения на други класици в икономиката - от дейвид Рикардо до Фридман. Под влиянието на тези книги, Гайдар осъзнава, че социализмът, макар и пазарен, не може да бъде наистина ефективен.

Професионално развитие[редактиране | edit source]

Гайдар завършва със отличие Московския държавен университет през 1978, специалност Икономикс и работи като изследовател в няколко научни института. Дългогодишен член е на Комунистическата партия и редактор на идеологическия журнал Комунист на ЦК на КПСС по време на перестройката, а по-късно, по време на реформите на Борис Елцин, става либерал. През 1991 напуска Комунистическата партия и работи в правителството на Елцин.

Докато е в правителството, Гайдар прокарва либерални идеи за икономически реформи, основани на принципа на шоковата терапия. Неговата най-популярна стъпка е отпадане на държавното регулиране на цените, което незабавно води до значително покачване на цените и официална легализация на пазарната икономика в Русия. Той също прекратява военните доставки и дотациите в промишлеността, и намалява дефицита на бюджета. Гайдар е министър на икономическото развитие от 1991 до 1992, а министър на финансите - от февруари 1992 до април 1992 г.

Руска конституционна криза[редактиране | edit source]

По време на Руската конституционна криза е временен министър-председател, назначен от президента Борис Елцин. Начело е на правителството в периода от 15 юни до 14 декември 1993 година, когато негативно настроените към Елцин народни депутати във Върховния съвет и Събранието на народните депутати, отказват да потвърдят оставането му на тази длъжност и избират по-консервативния Виктор Черномирдин.

Гайдар също е първи вицепремиер от 1991 до 1992 и от септември 1993 до януари 1994 г.

След 1994[редактиране | edit source]

От декември 1993 до декември 1995 г. е депутат в Държавната дума и председател на фракция "Изборът на Русия". През юни 1994 г., след напускане на правителството, той става учредител и председател на партия "Демократичен избор за Русия". През 1999 г. става учредител и съпредседател - заедно с дългогодишния си политически съюзник Анатолий Чубайс, на коалиция Съюз на десните сили. От 1999 до 2001 е депутат в Държавната дума от коалиция Съюз на десните сили. През 2001 Демократичен избор за Русия става част от Съюза на десните сили. След неуспеха на СДС през 2003 да влезне в парламента, Гайдар постепенно се оттегля от политическия живот и се съсредоточава в икономическите науки.

Егор Гайдар има около 100 публикации в Австралия, Чехия, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Израел, Япония, Нова Зеландия, Полша, Испания, Тайван, Обединеното кралство, САЩ и в международни институции.

Егор Гайдар публикува своя книга "Долгое время. Россия в мире", където той критикува икономическата политика на администрацията на Владимир Путин. В тази книга той прави задълбочен анализ на връзката между цените на енергийните суровини и политическите събития в Русия. Той обяснява, че една от главните причини за разпадането на Съветския съюз е била ниската цена на петрола. Цените на нефта са били ниски и по време на управлението на Елцин, което прави политическите и икономически реформи в страната много трудни. В днешно време особено високите цени на енергийните ресурси подпомагат развитието на диктатура в Русия, подобна на тази в някои други части на света. Гайдар смята, че е грешно да се разчита само на продажбите на нефт и газ (както прави настоящото руско правителство), което създава лъжливо впечатление за просперитет и стабилност в страната. Той твърди, че е необходимо да се направи още много, за да се постигне реален икономически растеж.

Заемани високи постове[редактиране | edit source]

  • 6.11.1991г.-2.03.1992г. — зам. - председател на правителството на Русия по икономическата политика
  • 11.11.1991г.-19.02.1992г. — министър на икономиката и финансите.
  • 19.02.1992г.- 02.04.1992г.— министър на финансите на Руската федерация
  • 2.03.1992г.-15.12.1992г.— I-ви зам.-председател на Правителството на Руската федерация
  • 15.06.1992г.-15.12.1992г. — и.д. министър-председател

Почетни длъжности[редактиране | edit source]

  • Хоноруван професор, Калифорнийски университет - Бъркли
  • Почетен лектор, Университет Дюк
  • Хоноруван член на Украински университет по мениджмънт (Ukrainian Academy of Management)
  • Хоноруван директор, Руско-украински институт за личен състав и мениджмънт (Russia-Ukraine Institute for Personnel and Management)

Характер и начин на живот[редактиране | edit source]

Сам за себе си Гайдар казва, че най-големия му недостатък е липсата на красноречие, а основна черта флегматизма.Като най-любимо определя четенето и писането на книги. По думи на синовете му обича природата, в детството си се е увличал по шахмата. Хора от близкото му обкражение го определят като нематериален човек.Заработвал пари единствено от преподавателската си дейност.

Боледуване 2006г.[редактиране | edit source]

На 24 ноември 2006 Егор Гайдар изпада в безсъзнание в Килдар, Ирландия, където представя своята нова книга "Долгое время. Россия в мире". Той е закаран в болница в Дъблин, където докторите съобщават, че има сериозна заплаха за здравето му. Съществуват подозрения за отравяне, но Гайдар и неговия близък съдружник Анатолий Чубайс се въздържат да обвиняват руската служба за сигурност. Лекарите не виждат признаци на отравяне и обявяват, че няма опасност за живота му. (Тези събития напомнят за Александър Литвиненко, който умира от остра лъчева болест на 23 ноември 2006 г.)

На 27 ноември, след като е стабилизиран, Гайдар е изписан и със съдействието на руското посолство отлита с първия възможен полет за Москва, където е приет в клиника. На 30 ноември 2006 г. руските лекари на Гайдар правят изявление, с което заявяват, че той също е отровен. [1].

Смъртта на Гайдар[редактиране | edit source]

Егор Гайдар умира на 16.12.2009г на 53 годишна възраст във вилата си в Успенское. Причина за смъртта му по изказване на дъщеря му Мария е белодробен оток в следствие на сърдечен удар. На траурната церемония са присъствали повече от 10 000 души, сред които известни политици и деятели. Деня на погребението е пазен в тайна по желание на семейството. Погребан е на московското гробище след кремация

В памет на Егор Гайдар[редактиране | edit source]

  • президентът на Русия Д.Медведев с указ учредява 10 стипендии на името на Гайдар за студенти в икономическия факултет
  • през 2010г. Института по икономика е преименуван на Институт за икономически политики Е.Т.Гайдар
  • по инициатива на Анатоли Чубайс е учреден Фонд 'Гайдар'
  • 1301 училище със задълбочено изучаване на икономика носи името Е.Т.Гайдар
  • 22.09.2010г в сградата на Висшето училище по икономика е открит паметник на Егор Гайдар.
  • 16.12.2010г на годишнината от смъртта му е поставен паметник на гроба му, дело на скулптура Балашов.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Лекарите подозират, че Егор Гайдар е бил отровен. // actualno.com. Посетен на 2006-12-01.