Едвин Сугарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едвин Сугарев
български поет, политик и общественик
Едвин Сугарев 

декември 2010
Роден: 27 декември 1953 г. (1953-12-27) (60 г.)
София, България
Народен представител в:

VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   

Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.

Биография[редактиране | edit source]

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. В периода 19811984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 19861990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. Литературна мисъл, и също е редактор на Литературен вестник от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски - паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ - годишник на департамент Нова българистика към НБУ.[1] [2]

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото и 37 Обикновено народно събрание, където е бил зам.-председател на комисията против корупцията, и в периода 1997—2002, като посланик на Република България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на политическата формация ГЕРБ.[3]

Има три брака и шест деца. От първата си съпруга има дъщеря, Ела, която живее в САЩ. От втората си съпруга има дъщеря Тея и син Стефан, а от последната, Мария - има един син, Борис. От поетесата и преводачка Мария Кръстева, с която не е сключвал брак, има двама сина, близнаците Йоан и Кристиян. [4] [5] [6]

Вегетарианец.[7]

Награди и номинации[редактиране | edit source]

  • 2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
  • 2005 – Голямата награда на конкурса за SMS-поезия.
  • 2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“
  • 2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“
  • 2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“[8]

Библиография[редактиране | edit source]

Стихове[редактиране | edit source]

  • Обратното дърво, София: Народна младеж, 1989, 67 стр.
  • Калейдоскоп, Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 117 стр.
  • Водни кръгове, София: Български писател, 1990, 98 стр.
  • Слизайки, София: Лице, 1992, 53 стр.
  • Рокада (поеми), София: Прозорец, 1994, 37 стр.
  • Скрити сетива, София: Свободно поетическо общество, 1996, 47 стр.
  • Кратко, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Хайку от Камен бряг, София: Фондация Демокрация, 1997, 66 стр.
  • Джаз, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Гоби (поема), София: Мост, 1999
  • Хошаб, София: Изд. ателие Аб, 1999, 44 стр.
  • Житие на съня, София: Изд. ателие Аб, 1999, 70 стр.
  • Стихове на откачалката, София: Български художник, 2000
  • Вълча памет (антологична стихосбирка), София: Изд. ателие Аб, 2000
  • Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения, София: Изд. ателие Аб, 2001
  • Лингва Лингам, София: Изд. ателие Аб, 2001, 70 стр.
  • Гибелни думи (антологична стихосбирка под редакцията на Борис Христов), София: Изд. ателие Аб, 2003, 144 стр.
  • Сюр, София: Изд. ателие Аб, 2003, 91 стр.
  • Лоши сънища, 2004
  • Родина, София: Изд. ателие Аб, 2005, 96 стр.
  • Мрежата на Индра, София: Алтера, 2006
  • Събирачи на хартия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 94 стр.
  • Стихове от Камен бряг, София: Диор, 2010, 85 стр.
  • Палеонтология на любовта, София: Литературен вестник, 2012, 64 с. (ISBN 9789549602234)[9]
  • Сезонът на плашилото, София: Сиела, 2012, 136 с. (ISBN 9789542810629)
  • Избрано, София: Нест Прес, 2013, 303 с.

Романи[редактиране | edit source]

  • Невъзможните убежища на поезията, София: Корпорация Развитие, 2005, 72 с.

Есеистика[редактиране | edit source]

  • Изваждане на восъчните пити (фрагменти), София: Small Stations Press, 2013, 128 с.

Научни монографии и сборници[редактиране | edit source]

Публицистика и разследвания[редактиране | edit source]

  • Търговията със смъртта (в съавторство с Недко Петров), 1994
  • Банковият банкрут на България, 1996
  • Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка, 2003, 152 с.
  • Случаят Гоце, 2007
  • Подлите времена, София: Изток-Запад, 2013, 344 с.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за