Едгар Алън По

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Едгар Алън По

Портрет на По от 1848 г., когато е на 39, една година преди смъртта му.
Роден: 19 януари 1809 г.
Бостън, Масачузетс, САЩ
Починал: 7 октомври 1849 г.
Балтимор, Мериленд, САЩ
Работил като: Поет, писател, разказвач, литературен критик
Период на работа: 1827 г.-1849 г.
Жанр: Криминални, детективски истории и ужас
Литературно направление: Романтизъм
Повлиян от: Лорд Байрон, Чарлз Дикенс, Анна Радклиф, Натаниел Хоторн
Повлиял на: Шарл Бодлер, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Робърт Луис Стивънсън, Артър Конан Дойл, Кларк Аштон Смит, Жул Верн, Хауърд Лъвкрафт, Хорхе Луис Борхес, Рей Бредбъри, Даниел Хандлър,Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Стефан Грабински, Фернанду Песоа, Харлан Елисън, Рампо Едогава, Виле Вало, Стивън Кинг, Бренда Уалкър, Стивън Дедман, Антони Ланг, Алфред Хичкок
Съпруга: Вирджиния Елиза Клем По

Едгар Алън По (на английски: Edgar Allan Poe) (19 януари 1809 г. - 7 октомври 1849 г.) е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен е като един от водачите на американският Романтизъм. По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак, зловещи истории (виж макабра). Той е един от най-ранните американски писатели на разкази и един от прародителите на детективските и криминалните романи. По спомага и за възникването на научната фантастика като жанр.[1]

Родителите му умират докато е на 3 години и той е отгледан от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния. По учи са кратко във Вирджинският университет и прави опити за военна кариера. Писателската му кариера започва скромно, с малката сбирка от стихове „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), която е подписана анонимно - „от жител на Бостън“. По се мести в Балтимор, за да живее заедно със своите роднини и сменя фокусът си от поезия към проза. През юли 1835 г. става помощник редактор на вестник „Саунтерн Литерари Месиджър“ в Ричмънт, където той изгражда свой собствен стил на литературен критицизъм. През тази година той сключва брак с Вирджиния Елмира Клем, неговата 13-годишна братовчедка.

След неуспешният роман „Гордън Пим“ (на английски: The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket), По създава първият си сборник от разкази - „Истории за Гротеската и Арабеската“ през 1839 г. Същата година Едгар става редактор на списание Бъртонс мегазийн и по-късно Грахамс мегазийн във Филаделфия. Точно там публикува едни от най-значимите си и известни творби и планира свой собствен вестник - „The Penn“ (български: Перо), по-късно преименован „The Stylus“ (думата е каламбур от думата Penn) , за съжаление той никога не излиза. През февруари 1844 г. Едгар се премества в Ню Йорк, където работи за Бродуей Жърнал, списание на което по-късно той ще стане собственик.

През януари 1845 г., По публикува „Гарванът“, който има огромен успех. Две години по-късно, съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза, на 30 януари 1847 г. По решава да се ожени отново, но никога не го прави. На 7 октомври 1849 г., Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст, причините за неговата смърт така и никога не са изяснени. Често вината за смъртта му е приписвана на алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване и други, но нищо не е доказано.[2]

По оказва значително влияние в американската и световната литература, както и космологията и криптографията. Творчеството на По се поява в редица музикални изпълнения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата където е жидял са превърнати в музеи.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години и образование

Роден в Бостън, Масачусетс на 19 януари 1809 г. Син е на актьорите Елиза и Дейвид По. Едгар По е второ дете в семейството от трите, неговият по-голям брат е Уилям Хенри Леонард По, и по-малката му сестра Росали По.[3] Бащата на По - Дейвид напуска семейството през 1810 г.[4] Една година по-късно Елиза По умира от туберкулоза. Останалия сирак По е взет в дома на Джон Алън, преуспял шотландски търговец на тютюн, платове, пшеница, роби и дори надгробни камъни от Ричмънд, Вирджиния.[5] Семейството на Джон Алън се явява като приемно семейство, макар и никога да не осинoвяват По посредством формалности, те му дават и името „Едгар Алън По“.[6]

През 1815 г. семейството на Алън, включително съпругата му - Франсис Валентине Алън и Едгар, плават до Англия. За кратък период през 1815 г., преди да се прибере обратно при семейството през 1816 г. (което е в Лондон) Едгар посещава Граматическото училище в Ървин, Шотландия (където Джон Алън е роден). По-късно до лятото на 1817 г., той учи в Челси, когато е приет в училището на преподобния Джон Брансби в Стоук Невингтън. [7] Брансби е споменат като герой в разказа Уилям Уислоу.

По се връща заедно с приемното си семейство в Ричмънд, Вирджиния през 1820 г. През 1825 г. Уилям Галт - приятел и бизнес благодетел на Джон Алън, който по това време е известен и като най-богатият човек в Ричмънд почива и оставя на Алън част от имението си в града. Наследството е оценено на 750 000 долара. Алън отпразнува богатството си с купуването на двуетажна тухлена сграда, наречена „Молдова“.[8]

През февруари 1826 г., По се записва в създадения преди една година Вирджински университет, намерението да учи чужди езици.[9] В първите си години университетът затвърдява идеалите на своя основател - Томас Джеферсън. Съществуват стриктни правила срещу хазарт, коне, оръжия, тютюн и алкохол, но тези правила често се игнорират. Джеферсън разпорежда влизането в сила на система от студентски парламент за самоуправление, позволявайки на студентите да решават учебни проблеми и искания и да докладват всички нарушения на преподавателите в университета. Това не нарушенията поради хаоса който представлява този парламент в началото си.[10] По това време По загубва връзка с Елмира Ройстер (виж Сара Елмира Ройстер) и постепенно се отчуждава от своя втори баща, покрай хазартните си дългове. По изказва претенции, че Алън не му е дал достатъчно пари, за да се запише за часове, закупи учебници и да обзаведе общата спалня, която Едгар ползва. Алън праща още пари и дрехи, но дълговете на По се увеличават.[11] По напуска университета след година, чувствайки че не е добре дошъл в Ричмънд, особено след като неговата любима Елмира Ройстер се омъжва за Александър Шелтон. Той пътува до Бостън през април 1827 г., издържа се като работи като чиновник и пише статии за вестници.[12] Поради някаква причина той използва псевдонимът „Хенри Ле Ренет“.[13]

[редактиране] Военна кариера

Неспособен да се издържа, По постъпва в армията като редник на 27 май 1827 г., използва името „Едгар Алън Пери“ и се представя за 22 годишен, въпреки че е на 18.[14] В началото той служи в крепостта Независимост (на английски: Fort Independence) в Масачусетс за 5 долара на месец.[15] В същата година той издава първата си книга - 40 страници от събрани стихове, „Тамерлейн и други стихове“. Книгата е подписана само с "от жител на Бостън". Отпечатани са само 50 копия и в действителност книгата не предизвиква никакво внимание към себе си.[16]

На 8 ноември 1828 г. полкът на По е преместен във Форт Мултрие в Чарлстън, Южна Каролина. По е повишен в "майстор" - офицер който приготвя снарядите за артилерията, с което месечната му заплата се удвоява[17] След като две години по-късно достига чин сержант майор в артилерията (най-високият чин, който може да се достигне от нередовен офицер), По започва да търси начин да приключи 5 годишното си постъпление в армията по-рано. Той разкрива истинското си име и останалите обстоятелства на командния си офицер, лейтенант Хауърд, който единствен може да го уволни, ако Джон Алън се съгласи. Хауърд пише писмо на Алън, но след няколко месеца без отговор, е решено че молбата е била игнорирана. Алан не уведомява По и за болестта на приемната му майка. Франсис Алън умира на 28 февруари 1829 г. По посещава дома си ден след погребението ѝ. Вероятно омекнал след смъртта на съпругата си, Джон Алън се съгласява да подкрепи опитите на По да бъде уволнен по-рано, за да си уреди длъжност във Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт.[18] По е уволнен на 15 април 1829 г.[19] Преди да отиде в Уест Пойнт, По се връща за кратко в Балтимор, при неговата овдовяла леля Мария Клем, дъщеря ѝ, Вирджиния Елиза Клем (първа братовчедка на По), брат му Хенри и неговата баба Елизабет Кайрнес По.[20] Някъде тогава, По публикува втората си книга, „Ал Аараф, Тамерлейн и други стихове“.

По пътува до Уест Пойнт и става кадет на 1 юли 1830 г.[21] През октомври 1830 г. Джон Алън сключва брак с втората си съпруга - Луис Патерсън[22] Бракът и кавгите с По, карат Алън най-накрая да изостави По.[23] Скоро след това По решава да напусне Уест Пойнт, за което е даден на военен съд. На 8 февруари 1831 г. той е осъден в грубо пренебрежение към дълга и неподчинение на заповеди, за отказите му да посещава учебния процес и църква. По тактически пледира невинен, за да предизвика уволнението си, знаейки че при всички случаи ще бъде обявен за виновен.[24] Той отива в Ню Йорк през февруари 1831 г., където издава трети том с поеми, със заглавието "Поеми". Книгата е финансирана от кадетите в Уест Пойнт, много от тях спомагат с по 75 цента за каузата, събраната сума се равнява на 170 долара. Те може би са очаквали осмиващи, сатирични творби за командирите, каквито По е писал в академията.[25] Книгата е отпечатана като второ издание и включва страница с посвещение към кадетите, дарили пари за издаването ѝ. Тя отново включва дългите поеми „Тамерлейн“ и „Ал Аараф“, но също и шест неиздавани до сега.[26]

[редактиране] Писателска кариера

[редактиране] Смърт

[редактиране] Причини за смъртта

[редактиране] Мемоарите на Грисволд

[редактиране] Привидението

[редактиране] Творчество

[редактиране] Поезия

[редактиране] Разкази

[редактиране] Романи

[редактиране] Есета

[редактиране] Пиеси

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Stableford, Brian. "Science fiction before the genre." The Cambridge Companion to Science Fiction, edited by Edward James and Farah Mendlesohn. Cambridge: Cambridge University of Press, 2003. pp 18-19.
  2. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 256
  3. ↑ Allen, Hervey. Introduction to The Works of Edgar Allan Poe, P. F. Collier & Son, New York, 1927.
  4. ↑ „Poe Chronology“. Посетен на 2007-06-03
  5. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 8
  6. ↑ „"Poe's Middle Name"“. Посетен на 2007-06-03
  7. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. p. 16-8
  8. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. p. 27-8
  9. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. p. 29-30
  10. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 21-2
  11. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. 32-4
  12. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 32
  13. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. p. 41
  14. ↑ Cornelius, Kay. "Biography of Edgar Allan Poe" in Bloom's BioCritiques: Edgar Allan Poe, Harold Bloom, ed. Philadelphia: Chelsea House Publishers, 2002. p. 13 ISBN 0791061736
  15. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 32
  16. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: HIs Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 33-4
  17. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 35
  18. ↑ Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991. p. 43-7
  19. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. p. 38
  20. ↑ Cornelius, Kay. "Biography of Edgar Allan Poe" in Bloom's BioCritiques: Edgar Allan Poe, Harold Bloom, ed. Philadelphia: Chelsea House Publishers, 2002. pp. 13-4 ISBN 0791061736
  21. ↑ Krutch, Joseph Wood. Edgar Allan Poe: A Study in Genius. New York: Alfred A. Knopf, 1926. p. 32
  22. ↑ Cornelius, Kay. "Biography of Edgar Allan Poe" in Bloom's BioCritiques: Edgar Allan Poe, Harold Bloom, ed. Philadelphia: Chelsea House Publishers, 2002. p. 14 ISBN 0791061736
  23. ↑ Wilson, James S.. „Poe's Life“. The Poe Museum. Посетен на 2007-10-13
  24. ↑ Hecker, William J. Private Perry and Mister Poe: The West Point Poems. Louisiana State University Press, 2005. pp. 49-51
  25. ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. Cooper Square Press, 1992. pp. 50-1
  26. ↑ Hecker, William J. Private Perry and Mister Poe: The West Point Poems. Louisiana State University Press, 2005. pp. 53-4

[редактиране] Външни препратки

Емблема на Общомедия

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B3%D0%B0%D1%80_%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%9F%D0%BE“.
Лични инструменти