Едгар Бъроуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едгар Бъроуз
Edgar Rice Burroughs
ПсевдонимНорман Бийн
Роден1 септември 1875 г.
Починал19 март 1950 г. (74 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1911 – 1950
Жанрприключенски роман, уестърн, научна фантастика
Известни творбиТарзан и Джон Картър
СъпругаЕма Хълбърт (1900 – 1934)
Флорънс Гилбърт (1935 – 1942)
ДецаДжон Коулмън Бъроуз (1913 – 1979)
Подпис
УебсайтОфициален сайт
Едгар Бъроуз в Общомедия

Едгар Райс Бъроуз (на английски: Edgar Rice Burroughs) е американски писател, известен със създадените от него истории за Тарзан и Джон Картър. В България е издаван и като Едуард Бъроуз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едгар Райс Бъроуз е роден на 1 септември 1875 г. в американския град Чикаго в семейството на Джордж Тендър Бъроуз и Мери Евалайн Зайгър. Бащата на Едгар, ветеран от Гражданската война, майор в армията на Северния съюз, след войната се превръща в проспериращ бизнесмен. Едгар е четвъртото дете в семейството. Двамата му по-големи братя са завършили Йейлския университет.

Едгар започва образованието си в училище Браун. Когато това училище е поставено под карантина по време на епидемия от дифтерит, той е преместен в училището за момичета в Мапълхърст и след това в училището „Филипс“ в Андовър, след което Едгар постъпва в Подготвителната военна академия в Мичиган. По-късно Бъроуз си спомня, че във всички училища той упорито е учил гръцки и латински, но нито едно от тях не е имало курс по английски в учебната си програма. Но във военната академия се научава да язди кон. След като завършва академията през 1895 г., той получава препоръка за Уест Пойнт, но надценява тежестта на препоръката и позорно се проваля на приемните изпити. Тогава се втурва в преследване на приключения и през май 1896 г. решава да стане кавалерист. Но вместо бурен лагерен живот и сблъсъци с апачите, той открива само класическите прелести на военната досада в отдалечена провинция – във Форт Грант, Аризона, където е разположен 7-ми конен полк на американската армия. Едгар решава да се отърве от униформата възможно най-бързо – три месеца след началото на службата той пише писмо до баща си, в което го моли да говори със свои познати от Вашингтон. Баща му се погрижва, но бюрократичните процедури се проточват още седем месеца, така че Едгар се разделя с кавалерията едва през март 1897 г.

След демобилизацията си Бъроуз прекарва дълго време в отглеждането на крави в Айдахо, след което работи във фабриката за батерии на баща си в Чикаго през 1899 г.

Е. Р. Бъроуз сключва брак с Ема Сентения Халбърт на 1 януари 1900 г. Двойката има три деца: Джоан (1908), Халбърт (1909) и Джон Колман (1913).

През 1911 г. 35-годишният губещ бизнесмен вечер седи в празен кабинет и пише с обикновен молив на гърба на счетоводен формуляр... научно-фантастичен роман. Романът е за човек, който, неизвестно как, се оказва на Марс, в свят на безкрайни приключения, в свят, напълно различен от „картофения“ Айдахо или от бизнесменския Чикаго. Редактор на списание „The All-Story“ по това време е Томас Нюъл Меткалф и на него се пада честта да открие за света името на бъдещия популярен писател. Той веднага приема ръкописа, написва на Бъроуз чек за 400 долара и поставя романа, озаглавен „Под луните на Марс“, в плана на списанието. Романът е публикуван в шест броя – от февруари до юли 1912 г.

Вторият роман на Бъроуз поставя началото на най-популярния му цикъл „Тарзан“ („The All-Story“, 1912). През юни 1914 г. романът е издаден като отделен том и с това започва дългогодишният триумф на Бъроуз като писател.

Бъроуз се развежда с Ема през 1934 г. и през 1935 г. се жени за бившата актриса Флорънс Гилбърт Дирхолт, която е бивша съпруга на приятеля му Аштън Дирхолт, с когото е съосновател на Burroughs-Tarzan Enterprises, докато снима „Новите приключения на Тарзан“. Бъроуз осиновява двете деца на Дирхолтови. С Флорънс се развежда през 1942 г.

По време на Втората световна война Бъроуз е най-старият (и най-известният) военен кореспондент в Тихоокеанския военен театър.

Едгар Райс Бъроуз умира на 19 март 1950 г. в Енсино (Калифорния) от инфаркт на миокарда.

Избрано творчество[редактиране | редактиране на кода]

Внимание! Изписани са единствено официалните преводи на заглавията на български език.

Поредица „Барзум“[редактиране | редактиране на кода]

Година Оригинално име Име на български език Бележки
1912 „A Princess of Mars“ Принцесата на Марс През 1912 г. e публикувана в шест броя на сп. „The All-Story“ под името „Under the Moons of Mars“. През 1917 г. е издадена като отделна книга с настоящото си име.[1]
1913 „The Gods of Mars“ Боговете на Марс През 1913 г. е публикувана в пет броя на сп. „The All-Story“, а през 1918 г. е издадена като книга.[2]
1913 „The Warlord of Mars“ В периода декември 1913–март 1914 г. е публикувана в сп. „The All-Story“, а през 1919 г. е издадена като отделна книга.[3]
1916 „Thuvia, Maid of Mars“ През 1916 г. е публикувана в три броя на сп. „The All-Story Weekly“, а през 1920 г. като книга.[4]
1922 „The Chessmen of Mars“ Първо е публикувана в шест броя на сп. „Argosy All-Story Weekly“ през 1922 г., а по-късно същата година е издадена като отделна книга.[5]
1927 „The Master Mind of Mars“ Романът е публикуван в сп. „Amazing Stories“ през 1927 г., а година по-късно е издаден като самостоятелна книга.[6]
1930 „A Fighting Man of Mars“ През 1930 г. е публикувана в няколко броя на сп. „Blue Book Magazine“. Година по-късно е издадена самостоятелна книга.[7]
1934 „Swords of Mars“ В периода 1934 – 1935 г. историята се публикува в сп. „Blue Book Magazine“. През 1936 г. е издадена като книга.[8]
1939 „Synthetic Men of Mars“ През 1939 г. историята е публикувана в шест броя на сп. „Argosy Weekly“. Година по-късно е издадена като книга.[9]
1948 „Llana of Gathol“ Това е роман, който се състои от четири различни истории. През 1941 г. тези истории са публикувани поотделно в сп. „Amazing Stories“. През 1948 г. са издадени като книга.[10]
1964 „John Carter of Mars“ Това е името на книга, в която са публикувани две истории за героя Джон Картър. Първата е дело на Джон Бъроуз и се казва „John Carter and the Giants of Mars“, а втората е написана от Едгар Бъроуз под заглавието „Skeleton Men of Jupiter“. Книгата е издадена през 1964 г. и е приета за последната творба от поредицата „Барзум“.[11]

Поредица „Тарзан“[редактиране | редактиране на кода]

Година Оригинално име Име на български език
1912 „Tarzan of the Apes“ Тарзан, храненикът на маймуните
1913 The Return of Tarzan“

Поредица „Пелусидар“[редактиране | редактиране на кода]

Година Оригинално име Име на български език
1914 „At the Earth's Core“ Пелусидар 1
1923 „Pellucidar“
1928 „Tanar of Pellucidar“
1929 „Tarzan at the Earth's Core“
1937 „Back to the Stone Age“
1944 „Land of Terror“
1963 „Savage Pellucidar“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Princess of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  2. The Gods of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  3. The Warlord of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  4. Thuvia, Maid of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  5. The Chessman of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  6. The Master Mind of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  7. A Fighting Man of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  8. Swords of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  9. Synthetic Men of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  10. Llana of Gathol // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)
  11. John Carter of Mars // ERBzine.com. Посетен на 3 септември 2011. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]