Едгар Морен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едгар Морен
френски социолог и философ
Едгар Морен 
Роден: 8 юли 1921 г.(1921-07-08)
Париж, Франция

Едгар Морен (на френски: Edgar Morin, собствено Едгар Нахум / Nahoum, р. 8 юли 1921, Париж, Франция) е френски социолог и философ. В своите зрели възгледи Морен възприема съзнателно интердисциплинна перспектива, комбинирайки социологията с теорията на системите, антропологията и политологията. Неговите трудове могат да се ситуират между тези на Мишел Сер и Бруно Латур, с които споделят обща мисловност.

Биография[редактиране | edit source]

Едгар Морен е син на солунски евреин, преселил се в Марсилия и французойка. Израства в Париж, следва история и география, но получава и образование като юрист. Убежденията му са леви и по време на германската окупация се присъединява към френската съпротива. За кратко е член на комунистическата партия, от която бива изключен, по-късно участва в Социалистическия съюз, а в последствие симпатизира на еколози и антиглобалисти. Одобрява будизма и определя монотеистките религии като „бич за човечеството“. Заема критическа позиция срещу израелската политика, заради която през 2002 г. бива съдебно обвинен в расизъм и тероризъм, но спечелва делото[1]. Морен неколкократно се връща към разни епизоди от своята биография, на което посвещава и няколко книги [2].

Едгар Морен заема ръководни постове във френския Център за научни изследвания (CNRS), носител е на множество международни aкадемични отличия и е почетен доктор на повече от десет университета[3]. Основател и редактор на списанието Комюникасион от 1971 г. Многобройните му книги са преведени на повече от 30 езика в 42 страни по света.

Възгледи[редактиране | edit source]

Името на Едгар Морен добива известност след края на шейсетте години на ХХ век, когато френският структурализъм е в разцвета си, но той не е свързан пряко с това интелектуално течение. Неговият подход е сходен най-вече с теорията на системите, както и със структурно-функционалистките разбирания на модерната социология. Кариерата си Морен започва именно като социолог, като обръща особено внимание на комуникациите. През 1969 г., по време на престой в САЩ, се сближава с френския биолог и нобелист Жак Моно, от когото приема идеи за комплексността като проблем. През следващото десетилетие излизат първите томове от поредицата за Метода[4], в които Морeн излага по-систематично своите идеи. Отделните изследвания според него се оказват подчинени на някаква 'парадигматология', която на свой ред следва да бъде изследвана. Рефлексивността и произтичащите от нея проблеми, били те кибернетически или философски, са постоянна тема в анализите на Морен.

" Ние правим езиковостта, която ни прави нас самите. Ние сме във и чрез езиковостта, отворени от думите и затворени в думите, отворени към другиго (комуникация) и затворени за другиго (лъжа, грешка), отворени за идеите и затворени за идеите, отворени към света и затворени за света"[5]

.

Библиография[редактиране | edit source]

  • La Méthode
    • 1977, La Nature de la nature (t. 1), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1981
    • 1980, La Vie de la vie (t. 2), Le Seuil,Nouvelle édition, coll. Points, 1985
    • 1986, La Connaissance de la connaissance(t. 3), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1992
    • 1991, Les Idées (t. 4), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1995
    • 2001, L’Humanité de l’humanité - L’identité humaine (t. 5), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2003
    • 2004, Éthique (t. 6), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2006
  • 1946, L'An zéro de l'Allemagne, Paris, éditions de la Cité Universelle.
  • 1948, Une cornerie, Édition Nagel, Paris, 223 p.
  • 1951, L’Homme et la mort, Paris:Seuil
  • 1956, Le Cinéma ou l'homme imaginaire, Paris:Éditions de minuit
  • 1957, Les Stars, Paris:Seuil ; трето прераб. изд. 1972г.
  • 1959, Autocritique, Paris: Seuil
  • 1962, L'Esprit du temps, Paris: Grasset Fasquelle
  • 1967, Commune en France. La métamorphose de Plodémet, Paris: Fayard
  • 1969, La Rumeur d'OrléansParis: Seuil
  • 1969, Introduction à une politique de l'homme, Paris: Seuil
  • 1970, Journal de Californie
  • 1973, Le Paradigme perdu : la nature humaine
  • 1981, Pour sortir du XX-e, Paris: Nathan. преиздание 2004, Pour Entrer dans le XXI-e, Paris: Seuil
  • 1982, Science avec conscience, Paris: Fayard,
  • 1983, De la nature de l’URSS, Paris: Fayard, 272 p.
  • 1984, Le Rose et le noir, Paris: Galilée, 127 p.
  • 1987, Penser l'Europe, Paris: Gallimard, 260 p.
  • 1988, Mais, Édition Neo/Soco Invest, avec Marek Halter. 145 p.
  • 1989, Vidal et les siens
  • 1990, Introduction à la pensée complexe, Paris: Seuil
  • 1993, Terre-patrie (avec la collaboration d’A.B. Kern), Paris: Seuil
  • 1994, Mes démons, Paris: Stock, coll. Au vif
  • 1994, La Complexité humaine, Textes choisis, Paris: Champs Flammarion
  • 1995, Les Fratricides - Yougoslavie-Bosnie 1991-1995, Paris: Arléa. 123 P
  • 1995, Une année sisyphe Paris: Seuil, 500 p.
  • 1997, Comprendre la complexité dans les organisations de soins, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: ASPEPS.
  • 1997, Une Politique de civilisation (en collaboration avec Sami Naïr), Paris:Arléa 250 p.
  • 1997, Amour Poésie Sagesse Paris:Seuil, 81 p.
  • 1999, L’Intelligence de la complexité, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: l’Harmattan
  • 1999, Relier les connaissances, Paris: Seuil
  • 1999, La Tête bien faite, Paris: Seuil
  • 2000, Les Sept savoirs nécessaires à l'éducation du futur, Paris: Seuil
  • 2000, Dialogue sur la nature humaine, avec Boris Cyrulnik, Paris: France Culture
  • 2001, Journal de Plozévet, Bretagne, 1965 (Préparé et préfacé par Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube
  • 2002, Dialogue sur la connaissance. Entretiens avec des lycéens (entretiens conçus et animés par Alfredo Pena-Vega et Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube, 70 p.
  • 2002, Pour une politique de civilisation, Paris: Arléa, 78 p.
  • 2003, La Violence du monde (avec Jean Baudrillard), Paris: Édition du Félin, 92 p.
  • 2003, Éduquer pour l’ère planétaire, la pensée complexe comme méthode d’apprentissage dans l’erreur et l’incertitude humaine (avec Raul Motta, Émilio-Roger Ciurana), Paris: Balland, 158 p.
  • 2003, Université, quel avenir ? (avec Alfredo Pena-Vega), 120 p., Éditions Charles Léopold Mayer, ISBN|2-84377-074-2;
  • 2003, Les Enfants du ciel : entre vide, lumière, matière (avec Michel Cassé), Paris: Odile Jacob, 142 p.
  • 2006, Itinérance, Arléa, transcription d'un entretien avec Marie-Chritine Navarro en 1999 sur France-Culture, retraçant sa carrière.
  • 2006, Le Monde moderne et la question juive, Paris: Seuil. ISBN 2-02090-745-3
  • 2007, L'an I de l'ère écologique (avec la collaboration de Nicolas Hulot), Tallandier, 127 p. ISBN|2-84734-441-1
  • 2007, Vers l'abîme, Paris: L'Herne, 181 p.,ISBN 978-2-85197-692-5; 2010 - Kindle edition.
  • 2007, Où va le monde?, Paris: L'Herne, 108 p. ISBN 978-2-85197-669-7}}
  • 2008, Mon chemin. Entretiens avec Djénane Kareh Tager, Paris: Fayard, 368 p. ISBN 9782213636832
  • 2008, Mai 68, La Brèche, avec Claude Lefort et Cornelius Castoriadis, Paris: Fayard, 306 p. ISBN 9782213636986
  • 2008, Vive la politique ?, avec Claude Lefort, Forum Libération de Grenoble sur CD audio, Frémeaux & Associés
  • 2009, Crises, CNRS, Débats (5 novembre 2009)
  • 2009, La Pensée tourbillonnaire - Introduction à la pensée d'Edgar Morin, Éditions Germina, Entretiens
  • 2009, Edwige, l'inséparable, Fayard, 320 p. ISBN 9782213644080
  • 2010, Pour et contre Marx, Temps Présent, 128 p.
  • 2010, Ma gauche, Bourin Éditeur, 272 p.
  • 2010, Comment vivre en temps de crise? (avec Patrick Viveret), Bayard Centurion 91 p.
  • 2011, La Voie: Pour l'avenir de l'humanité, Paris: Fayard, 307 p. ISBN 9782213655604
  • 2011, Conversation pour l'avenir (avec Gilles et Michel Vanderpooten), La Tour d'Aigues, L'Aube,
  • 2011, Dialogue sur la connaissance : Entretiens avec des lycéens, Editions de l'Aube, 69 p.
  • 2011, Mes philosophes, Meaux: Germina, 128 p.
  • 2011, Le chemin de l'espérance, en collaboration avec Stephane Hessel, Paris: Fayard
  • 2012, La France est une et multiculturelle. Lettre aux citoyens de France, en collaboration avec Patrick Singaïny, Paris:Fayard, 172 p.
  • 2013, Mon Paris, ma mémoire, Fayard, 270 p. ISBN 978-2-213-67203-8

В превод на български:

  • Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995, ISBN 954-445-401-2
  • Мислещата глава: Преосмисляне на реформата - Реформиране на мисленето. София: Полис, 2000, ISBN 954-90728-2-7 :

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Подробно Процесът (срещу френския социолог Едгар Морен за статията му, посветена на израело-палестинския конфликт – в. Монд, 4 юни 2002) - блок във в. Култура: „Процесът“, включващ статиите „Процес срещу Едгар Морен“, Никола Вей, „Полемика около присъдата на Едгар Морен“, „Едгар Морен: Тези обиди отричат целия ми живот“, Иван Риуфол, „Урокът, преподаден на Едгар Морен“ и „Солидарност с Едгар Морен“, бр.28 от 22 юли 2005
  2. През 1959 г. издава своята Автокритика (Autocritique), тридесет години по-късно пише по-подробно за баща си Vidal et les siens sur и още за себе си в Itinérance (2006) и Mon Paris, ma mémoire (2013)
  3. Вижте пълния списък във фр. статия
  4. {Шест тома от 1977 до 2004, окомплектовано издание 2008, вж. библиогр.
  5. Morin E., La Méthode, t. 4, Paris: Seuil, p. 172. '

Външни препратки[редактиране | edit source]