Едиакарий
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
Едиакарий (на английски: Ediacaran Period) е последният геоложки период на неопротерозоя, непосредствено преди камбрия. Продължава между 635 и 542 милиона години. Името на периода идва от Едиакарските възвишения в Южна Австралия. Официалното име е утвърдено от Международният съюз по геологически науки през март 2004 г. и известено през май същата година. До утверждаване на официалното международно име в българската и руската литература се използва термина „вендски период“ или „венд“. Този термин се употребява също в останалата чуждестранна литература (на английски: Vendian period).
В днешно време, съгласно решение на Международната стратиграфска комисия (МСК) през 1991 година, терминът „венд“ се употребява само за територията на Русия. В скалата на Международната комисия по стратиграфия за докамбрия на венд съответства „неопротерозой-III“, обособено подразделение с долна граница от 650 млн. години[1].
Земята е населявана от мекотели — вендобионти — първите от известните и широко разпространени многоклетъчни животни.
В изкопаемите отложения на този период почти отсъстват останки от живи организми, защото те още са нямали твърда обвивка, а следователно, не са могли да оставят следи в окаменен вид. Съхранили са се огромно количество отпечатъци.
Едиакарий и венд [редактиране]
Eдиакарският период частично съвпада с вендския период, но е по-кратък от него.
Названието „венд“ е предложено от съветският геолог и палеонтолог Борис Соколов през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от гдовски аркозни пясъчници и залягащи върху тях котлински ламинаритови глини и е определен като най-древната раннопалеозойска част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се на продължителността на образуване на платформата покривка.[1].
С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските образования, възникнал вопросът за самостоятелността и възможният ранг на валдайската серия и други отложения в Руската и Сибирската платформи. Всички тези отложения залягали на кристалическия фундамент и били в основата на камбрийските слоеве с многочислени вкаменелости на скелетната фауна, въпреки че самите те практически не съдържали скелетни останки[1].
По-късно в долните слоеве на валдайската серия са открити многочислени останки на безскелетни многоклетъчни, аналогични вече на известните находки от горния докамбрий в Австралия и други региони: отпечатъците на големи водоросли, планктон, а също и строматолити. Този комплекс от изкопаеми рязко се отличава от камбрийския и много по-разнообразен в сравнение с рифейския, което послужило за основание за отделянето на горния докамбрий в качеството на особена геологическа система[1].
При търсенето на естествена подложка на венда в него започнали да включват разположената отдолу волинска серия, за която са характерни тилити (конгломерати с ледниковово происхождение), а също слоеве от базали и туфи. Тези два признака са характерни за докамбрия в ного райони на земното кълбо. По този начин, вендът получава глобална определеност като ледников период с последваща трансгресия, предизвикана от затоплянето на климата в резултат на вулканическата активност.[1].
В качеството на стратиграфско подразделение на территорията на Русия вендът е признат официално от редица междуведомствени съвещания в периода 1962–1965 години. През 1990–1991 години е утвърден официално от Международната стратиграфска комисия (МСК).[1].
Концепцията за венда се формира стратиграфически от горе на долу, и долната граница на камбрия става горна граница на венда. Палеонтологическата обосновка на тази граница е разработана отделно за конгломератните силициеви басейни (основа на балтийския век на Източноевропейската платформа) и за карбонатните басейни (основа на томотския век на Сибирската платформа). Предложено е долната граница на венда да бъде привързана към основата на варангерските тилити от Лапландия.
Вендът се състои от големи подразделения: лапландско, редкинско, котлинско и ровненско регионални векове с глобално проследяеми подраздели и техните граници, включително долната. Редкинският, котлинският и ровненският регионални векове са обосновани в типовата област на венда на базата на често срещащи се органостенни микровкаменелости, големи водоросли, вкаменелости и отпечатъци на многоклетъчни животни. Долната граница на венда може да притежава биостратиграфическо обоснование, ако се вземе предвид световното разпределение на съобществата от гигантски акантовидни акритархи от австралийската формация Пертататака.
