Едиакарий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Едиакарий (на английски: Ediacaran Period) е последният геоложки период на неопротерозоя, непосредствено преди камбрия. Продължава между 635 и 542 милиона години. Името на периода идва от Едиакарските възвишения в Южна Австралия. Официалното име е утвърдено от Международният съюз по геологически науки през март 2004 г. и известено през май същата година. До утверждаване на официалното международно име в българската и руската литература се използва термина „вендски период“ или „венд“. Този термин се употребява също в останалата чуждестранна литература (на английски: Vendian period).

В днешно време, съгласно решение на Международната стратиграфска комисия (МСК) през 1991 година, терминът „венд“ се употребява само за територията на Русия. В скалата на Международната комисия по стратиграфия за докамбрия на венд съответства „неопротерозой-III“, обособено подразделение с долна граница от 650 млн. години[1].

Земята е населявана от мекотели — вендобионти — първите от известните и широко разпространени многоклетъчни животни.

В изкопаемите отложения на този период почти отсъстват останки от живи организми, защото те още са нямали твърда обвивка, а следователно, не са могли да оставят следи в окаменен вид. Съхранили са се огромно количество отпечатъци.

Едиакарий и венд[редактиране | edit source]

Eдиакарският период частично съвпада с вендския период, но е по-кратък от него.

Названието „венд“ е предложено от съветският геолог и палеонтолог Борис Соколов през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от гдовски аркозни пясъчници и залягащи върху тях котлински ламинаритови глини и е определен като най-древната раннопалеозойска част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се на продължителността на образуване на платформата покривка.[1].

С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските образования, възникнал вопросът за самостоятелността и възможният ранг на валдайската серия и други отложения в Руската и Сибирската платформи. Всички тези отложения залягали на кристалическия фундамент и били в основата на камбрийските слоеве с многочислени вкаменелости на скелетната фауна, въпреки че самите те практически не съдържали скелетни останки[1].

По-късно в долните слоеве на валдайската серия са открити многочислени останки на безскелетни многоклетъчни, аналогични вече на известните находки от горния докамбрий в Австралия и други региони: отпечатъците на големи водоросли, планктон, а също и строматолити. Този комплекс от изкопаеми рязко се отличава от камбрийския и много по-разнообразен в сравнение с рифейския, което послужило за основание за отделянето на горния докамбрий в качеството на особена геологическа система[1].

При търсенето на естествена подложка на венда в него започнали да включват разположената отдолу волинска серия, за която са характерни тилити (конгломерати с ледниковово происхождение), а също слоеве от базали и туфи. Тези два признака са характерни за докамбрия в ного райони на земното кълбо. По този начин, вендът получава глобална определеност като ледников период с последваща трансгресия, предизвикана от затоплянето на климата в резултат на вулканическата активност.[1].

В качеството на стратиграфско подразделение на территорията на Русия вендът е признат официално от редица междуведомствени съвещания в периода 1962–1965 години. През 1990–1991 години е утвърден официално от Международната стратиграфска комисия (МСК).[1].

Концепцията за венда се формира стратиграфически от горе на долу, и долната граница на камбрия става горна граница на венда. Палеонтологическата обосновка на тази граница е разработана отделно за конгломератните силициеви басейни (основа на балтийския век на Източноевропейската платформа) и за карбонатните басейни (основа на томотския век на Сибирската платформа). Предложено е долната граница на венда да бъде привързана към основата на варангерските тилити от Лапландия.

Вендът се състои от големи подразделения: лапландско, редкинско, котлинско и ровненско регионални векове с глобално проследяеми подраздели и техните граници, включително долната. Редкинският, котлинският и ровненският регионални векове са обосновани в типовата област на венда на базата на често срещащи се органостенни микровкаменелости, големи водоросли, вкаменелости и отпечатъци на многоклетъчни животни. Долната граница на венда може да притежава биостратиграфическо обоснование, ако се вземе предвид световното разпределение на съобществата от гигантски акантовидни акритархи от австралийската формация Пертататака.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е
    Едиакарий
    Автор Бискэ Ю. С., Прозоровский В. А.

Връзки[редактиране | edit source]