Едикт за толерантността на Галерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Триезична (латински, български, гръцки) плоча с Едикта пред църквата „Света София“, София, България
Бронзов фолис на Галерий

Едиктът за толерантността, неправилно наричан Сердикийски едикт, е едикт на римския император Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му – августите Константин и Лициний в Никомедия на 30 април 311 година. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.

Текстът на едикта се възпроизвежда в гръцки превод от църковния историк Евсевий Кесарийски в неговата „Църковна история“, глава VІІІ, 17, но там не се посочват датата и мястото на издаването му.

По-точни данни обаче се откриват в произведението „За смъртта на гонителите“ на християнския апологет Лактанций (ок. 250 г. - ок. 325 г.). В параграф XXXV от него се казва:

Този едикт бил издаден в Никомедия преди майските календи по време на осмото консулство [на Галерий] и второто консулство на Максимин [тоест 30 април 311 г.].

В полза на обстоятелството, че болният вече Галерий се е намирал по това време в Никомедия, е и фактът, че той умира там още през следващия месец май.

По-късната християнска историография създава легенда за предполагаемото влияние на съпругата на Галерий Галерия Валерия за приемането на едикта.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]