Едипов комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Едипов комплекс в психоаналитичната теория е група от общи несъзнателни (динамично потиснати) идеи и чувства, които се центрират около желанието да се притежава родителят от противоположния пол и да се премахне родителят от същия пол.[1][2] Според класическата психоаналитична теория комплекса се появява по време на така наречената 'едипова фаза' на либидалното и его развитие; тоест между три и пет години, макар изразите на едипови чувства да могат да бъдат видени и по-рано.[3][4]

Комплексът е наречен на гръцкия митичен герой Едип, който (макар без да знае) убива баща си и се оженва за майка си. Според Фройд Едиповия комплекс е универсален феномен, появяващ се филогенетично и е отговорен за много несъзнателна вина. Говорейки за мита за Едип, Фройд се изразява по следния начин:

Неговата съдба ни раздвижва само защото може би е наша -- защото оракулът залага същото проклятие върху нас преди раждането ни както и върху него. Това е съдба на всички нас, може би, директно към нашия първи сексуален импулс към майка ни и нашата първа омраза и първи желания за убийство на баща ни. Нашите сънища ни убеждават, че това е така.[5]

Ортодоксалната теория смята, че успешното разрешеване на Едиповия комплекс е желано от гледна точка на развитието, ключ към развитието на ролите и идентичността на пола. Фройд постулира, че момчетата и момичетата разрешават конфликтите различно като резултат от мъжкия Кастрационен комплекс (породен от едипово съперничество с бащата) и женската завист за пениса. Той също така твърди, че неуспешното разрешаване на едиповия комплекс може да доведе до невроза, педофилия и хомосексуалност.

Ортодоксалната психоанализа твърди, че разрешаването на едиповия комплекс става чрез идентификация с родителя от същия пол и (частично) временно отказване от родителя от противоположния пол.

Пак в ортодоксалната психоанализа индивидите, които се фиксират на едипово равнище се наричат фиксирани към майката или фиксирани към бащата и разкриват това чрез избирането на своите сексуални партньори, които са видими заместители на родителите им.

Несъгласия и ревизии[редактиране | edit source]

В класическата теория се разглежда, че свръхазът се появява, когато детето интернализира правилата, изразени от бащата. В противоположност на този възглед Ото Ранк теоретизира в началото на 20-те, че могъщата майка е източникът на свръхаза в нормалното развитие. Тази теория изхвърля Ото Ранк от вътрешния кръг през 1925 и води до развитието на модерната терапия на обектните отношения (Ранк измисля термина „предедипов“).

Докато Фройд разглежда взаимоотношенията между момчетата и момичетата, и възрастните с бащата (и фалоса на бащата) като централна за тяхното психосексуално развитие, Мелани Клайн се фокусира повече върху ранните взаимоотношение с майката. Нейното настояване, че едиповите изрази могат да бъдат видени дори по време на първата година от живота, е обект на така наречените спорни дискусии, които са се водели в Британската психоаналитична асоциация между 1942 и 1944. В работата на Клайн Едиповият комплекс е също „детрониран“ по размер, неговата централна роля в развитието е узурпирана от концепцията ѝ за депресивната позиция.[6][7]

Докато Фройд твърдо държи на това, че и двата пола отначало преживяват желание за майките си и агресия спрямо бащите си, Карл Юнг смята, че жените преживяват желания за бащите си и агресия спрямо майките си. Той нарича тази своя идея комплекс на Електра, на Електра, дъщеря на Агамемнон. Електра е искала до убие майка си, която е помогнала с плана да убият баща й. По такъв начин в ортодоксалното юнгианско мислене, терминът "Едипов комплекс" се свързва само с преживяването на децата от мъжки пол. Комплекса на Електра не е част от ортодоксалната психоанализа и обикновено не е приеман от тези, които са фройдисти. В практиката концепцията е рядко използвана, дори от юнгианците.

Някои говорят предпазливо за значимостта на комплекса "поне в западните общества"[8] , докато други смятат, че неговата времева и географска универсалност ще бъде установена от етнолозите.[9]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Charles Rycroft: A Critical Dictionary of Psychoanalysis (London, 2nd Edn, 1995)
  2. Columbia Dictionary of Modern Literary and Cultural Criticism. Ed Joseph Childers and Gary Hentzi. New York: Columbia University Press, 1995.
  3. Charles Rycroft: A Critical Dictionary of Psychoanalysis (London, 2nd Edn, 1995)
  4. Columbia Dictionary of Modern Literary and Cultural Criticism. Ed Joseph Childers and Gary Hentzi. New York: Columbia University Press, 1995.
  5. Sigmund Freud, The Interpretation of Dreams, chapter V, "The Material and Sources of Dreams", (D) Typical Dreams, New York: Avon Books, p. 296.
  6. Charles Rycroft: A Critical Dictionary of Psychoanalysis (London, 2nd Edn, 1995)
  7. Columbia Dictionary of Modern Literary and Cultural Criticism. Ed Joseph Childers and Gary Hentzi. New York: Columbia University Press, 1995
  8. Hans Keller: 1975: 1984 Minus 9 (London, 1975)
  9. Janine Chasseguet-Smirgel and Bela Grunberger: Freud or Reich?: Psychoanalysis and Illusion (London, 1986).

Виж още[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oedipus complex“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.