Едисон Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едисон Йорданов
Лична информация
Роден
Едисон Лъчезаров Йорданов
8 юни 1993 г. (30 г.)
Ръст172 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Вестерло
Номер32
Юношески отбори

–2006
2006–2011
СВ Холденстедт
Айнтрахт Шверин
Ханза Росток
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2012–2013
2012–2013
2013–2015
2015–2016
2015
2016–2017
2017–2019
2019–2020
2020–2021
2021–
Ханза Росток II
Ханза Росток
Борусия Дортмунд II
Щутгартер Кикерс
Щутгартер Кикерс II
Пройсен Мюнстер
Дюделанж
Виртон
Юнион (Сен Жилоа)
Вестерло
2
26
67
26
3
12
43
24
22
61
(0)
(1)
(8)
(1)
(0)
(0)
(4)
(2)
(0)
(3)
Национален отбор²
2008
2009
2012
2013–2014
2021–
Германия 15
Германия 16
Германия 19
България 21
България
1
2
2
6
5
(0)
(0)
(0)
(2)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 6 април 2024.
2. Информацията е актуална към 19 ноември 2013.

Едисон Лъчезаров Йорданов е български футболист, полузащитник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йорданов е роден в Росток.[1] Баща му е българин – Лъчезар Йорданов, а майка му германка – Карина.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ханза Росток[редактиране | редактиране на кода]

В началото на сезон 2011/12 отбелязва 7 гола в 13 мача за юношеския състав до 19 г., с което привлича вниманието и е извикан в мъжкия състав. Дебютира при загубата с 1:2 от Бохум на 5 февруари 2012 г. [2]

Борусия Дортмунд[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 2013 г. Борусия обявява, че привлича Йорданов, след като той е близо до подписване с Вердер Бремен.[3][4]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Играл е за почти всички юношески гарнитури на бундестима като играе за младежкия национален отбор на Германия до 19 г. През 2012 г. отказва поканата на Михаил Мадански да играе за България до 21 г.[5], но през май 2013 г. приема нова покана и участва в квалификациите за европейското първенство за младежи 2015 г.[6]

Йорданов получава първата си повиквателна за мъжкия отбор на България през октомври 2021 г. за мачовете срещу Украйна и Швейцария на 11 и 15 ноември.[7] Той дебютира срещу първите, появявайки се като титуляр, но е заменен от Иван Турицов в началото на първото полувреме поради контузия.[8]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
2012/пр. Ханза Втора Бундеслига 12 0
2012/13 Ханза Трета лига 14 1
2013/14 Борусия Дортмунд II Трета лига 35 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]