Едмунд Хусерл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едмунд Хусерл
Edmund Husserl 1900.jpg
Едмунд Хусерл около 1900 г.
философ
Роден 8 април 1859 г.(1859-04-08), Просниц, Моравия, Австрийска империя
Починал 28 април 1938 г. (на 79 г.), Фрайбург, Германия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти век
Школа Феноменология
Основни интереси математика, епистемология, логика, онтология, философия на съзнанието, философия на немския идеализъм
Основни идеи ноема, ноезис, епохе, ейдетична редукция, жизнен свят, трансцендентално Его[1]


Едмунд Хусерл в Общомедия

Едмунд Густав Албрехт Хусерл (на немски: Edmund Gustav Albrecht Husserl; р. 8 април 1859 г. – п. 28 април 1938 г.) е германски философ, считан за баща на феноменологията.

Биография[редактиране | edit source]

Хусерл е роден в Моравия, част от Австрийската империя. Преди да се отдаде на философията, която според него трябва да се превърне в точна наука, изучава астрономия в Лайпцигския университет при A. Mayer, Вилхелм Вунд, C. Neumann, след което и математика при Карл Вайерщрас.

Идеите на Вайерщрас могат да се обобщят така: необходимо е да се намерят и изразят изначалните корени и първоначала, аксиоми, от чиято основа се конституира и дедуцира цялата система от анализи в математиката. През 1886 г. Хусерл приема протестантската вяра, а в периода между 1886 и 1887 г. слуша лекции в Хале при Карл Щумпф по философия.

Хабилитационният труд на Едмунд Хусерл е озаглавен „За понятието за число. Психологически анализ“. Интересно е, че в ранните си произведения Хусерл се придържа към линията на психологизма, която остро започва да критикува в „Логически изследвания“ и голяма част от по-късните си произведения. На 6 август 1887 г. Хусерл се жени за Малвина Щайншнайдер, а през 1891 г. излиза първото му основно произведение — „Философия на аритметиката“. Трудът е остро критикуван от Готлоб Фреге, според който Хусерл неправилно примесва психологията с логиката.

Към 1893 г. Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по онова време започва да оказва ученик на Франц Брентано — Карл Щумпф, и неговото произведение „Психология на звука“.

Към 1895-1897 г. Хусерл започва да приема позиция, която изцяло критикува т.нар. „психологизъм“ в логиката, и постепенно започва работа върху „Логически изследвания“ (1900-1901). От началото на XX век датира и интересът на Хусерл по отношение на проблемите, свързани със структурата на съзнанието; терминът 'феноменология' Хусерл започва да употребява постепенно именно към 1905 г., след излизане на „Логически изследвания II“. Проблемите, които продължават да го вълнуват през този период са основно: за възприятието, фантазията и вътрешното съзнание за време. Тогава се появява и интересът към традицията на немския идеализъм (И. Кант), както и английският емпиризъм (Лок, Хюм). През 1906 г. Хусерл става професор първо в Гьотинген, а после във Фрайбург.

Заради еврейския си произход (макар през 1886 г. да приема лутеранството) попада под удара на антисемитските закони и през 1936 г. е отлъчен от преподавателския корпус. Води лекции във Виена и Прага.

Сред учениците му най-известен без съмнение е Мартин Хайдегер, но той оказва влияние и върху значими френски философи като Жан-Пол Сартр, Морис Мерло-Понти и Мишел Анри. Сред другите му ученици са Едит Щайн и Роман Ингарден. Макс Шелер също изпитва влиянието му, макар никога да не е бил негов ученик.

Философия[редактиране | edit source]

Хусерл си поставя амбициозната задача да превърне философията в точна наука. За целта той се нуждае от (1) абсолютна основа и (2) изследователски метод, позволяващ напредък на изследването.

Cogito Хусерл намира абсолютен фундамент в идеята за cogito, която заема от „Медитациите“ на Декарт. Тази идея е абсолютен фундамент защото:(1) е принципа върху който се основава всеки опит, (2) не се основава на друг принцип (което би довело до безкрайно снемане) и (3) е универсален, споделян от всички хора.

Веднъж намерен фундаментът, обаче остава да се намери и методът за изграждане на точна наука.

Същностите Поставяйки в основата на тази наука идеята за cogito, в центъра на изследванията на Хусерл по необходимост застава съзнанието. Както във „Феноменология на духа“ на Хегел, Хусерл възприема понятието феноменология за своята наука занимаваща се със съзнанието (една от малкото прилики между двамата).

Феноменологията на Хусерл се занимава с феномените в съзнанието, но за да бъдат достигнати те е необходимо да се достигне до самите неща, да се опишат така както се появяват в съзнанието. Така истинското познание е познание за същностите.

По примера на Платон Хусерл нарича същности универсалните структури, които феноменологията трябва да изолира на базата на cogito. Като възприема една от най-старите концепции във философията, Хусерл заявява принадлежността си към философската традиция, чиито цели има намерение да осъществи. Ако философията е проект за разкриване на рационалната структура на света, то феноменологията е тази, която разполага със средствата за реализиране на този проект.

Епохе Следва въпроса как да се изолират същностите на базата на обикновения опит на съзнанието (опит, който Хусерл често определя като „наивен“), щом този опит е винаги частичен. Как да се изведе универсалното от частното без да се засегне от оценъчност?

За да разреши този парадокс, Хусерл предлага идеята за епохе (от гръцки: εποχη), която принадлежи на същата философска традиция. Този термин използвали скептиците в смисъла на въздържание от оценка. За Хусерл епохе се състои в отстраняването (по думите на самия Хусерл „поставянето в кавички“) на всичко частно, преживяно от съзнанието, след което ще остане само универсалната структура.

Интенционалност От методологическа гледна точка идеята за епохе отпраща към друг основен елемент на феноменологията, също толкова важен, колкото и cogito – интенционалността. Тази концепция Хусерл взима от учителя си Франц Брентано. С нея се отбелязва насочеността на съзнанието, което не съществува по начина, по който физическите обекти. Накратко, интенционалността е концепцията разграничаваща физическия свят от психическия, света на съзнанието.

Съзнанието не е кутия, в която влизат образи, възприятия и т.н., а визия (интенционална визия), която във всеки момент дава смисъл на нещата. Така възприемането на ябълка не се състои в представата за ябълка. Визираният обект (ноема) ще е същият, но не и актът на визирането му.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • 1887. Über den Begriff der Zahl. Psychologische Analysen (Върху понятието за число. Психологически анализи)
  • 1891. Philosophie der Arithmetik. Psychologische und logische Untersuchungen (Философия на аритметиката)
  • 1900. Logische Untersuchungen. Erster Teil: Prolegomena zur reinen Logik (Логически изследвания, том I)
  • 1901. Logische Untersuchungen. Zweiter Teil: Untersuchungen zur Phänomenologie und Theorie der Erkenntnis (Логически изследвания, том II)
  • 1911. Philosophie als strenge Wissenschaft (Философията като строга наука)
  • 1913. Ideen zu einer reinen Phänomenologie und phänomenologischen Philosophie. Erstes Buch: Allgemeine Einführung in die reine Phänomenologie (Идеите: Общо въведение в чистата феноменология)
  • 1923-24. Erste Philosophie. Zweiter Teil: Theorie der phänomenologischen Reduktion (Първа философия, том 2: Феноменологическата редукция)
  • 1925. Erste Philosophie. Erster Teil: Kritische Ideengeschichte (Първа философия, том 1: Критическа история на идеите)
  • 1928. Vorlesungen zur Phänomenologie des inneren Zeitbewusstseins (Наброски за феноменология на вътрешното време-съзнание)
  • 1929. Formale und transzendentale Logik. Versuch einer Kritik der logischen Vernunft (Формална и трансцендентална логика)
  • 1931. Méditations cartésiennes (Картезиански медитации)
  • 1936. Die Krisis der europäischen Wissenschaften und die transzendentale Phänomenologie: Eine Einleitung in die phänomenologische Philosophie (Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология)
  • 1939. Erfahrung und Urteil. Untersuchungen zur Genealogie der Logik (Опит и съждение)
  • 1952. Ideen II: Phänomenologische Untersuchungen zur Konstitution (Феноменологически изследвания на конституцията)
  • 1952. Ideen III: Die Phänomenologie und die Fundamente der Wissenschaften (Феноменологията и основите на науките)

На български

  • Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. София: Критика и хуманизъм, 2005
  • Идеята за феноменологията. Пет лекции. Плевен: ЕА, 1991

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Smith, B. & Smith, D. W., eds. (1995), „The Cambridge companion to Husserl“, Cambridge: Cambridge University Press, pp. 301–2, ISBN 0-521-43616-8, http://books.google.com/books?id=1PIhzc6ZBlIC&printsec=frontcover&dq=%22cambridge+companion+to+husserl%22#v=onepage&q&f=false .

Източници[редактиране | edit source]

  • Н. Мотрошилова. Идеи I Эдмунда Гуссерля как введение в феноменология, изд. Феноменология-герменевтика, Москва, 2003
  • Friedrich-Wilhelm von Herrmann. Der Begriff bei Heidegger und Husserl. Vitorio Klostermann. Frankfurt am Main.

Външни препратки[редактиране | edit source]