Едмънд Лейтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Посвещаване в рицарство“ („The Accolade“, 1901 г.)

Едмънд Блеър Лейтън (на английски: Edmund Blair Leighton, 21 септември 1853 - 1 септември 1922 г.) е английски художник, свързан с романтизма и „Прерафаелитско братство

Биография[редактиране | edit source]

Едмънд Блеър Лейтън е роден на 21 септември 1853 г. и е син на художника Чарлс Блеър Лейтън. След като завършва средното си образование, учи в Кралската академия на изкуствата. Жени се за Катерин Наш през 1885 г.; двамата имат син и дъщеря. Ежегодно прави изложби в Кралската академия от 1878 до 1920 г. Както може да се очаква от неговата страст към историческия жанр, той е и колекционер на стари музикални инструменти, древни картини и мебели. Живее в Лондон и умира на 1 септември 1922 г.

Тематика[редактиране | edit source]

Лейтън е художник, занимаващ се с историческия жанр и най-вече Средновековието, но също и периода, наречен Британско регентство. Неговата популярност продължава да расте, заради реалистичните му романтични картини, където са изобразени красиви принцеси, девойки и смели рицари.

Избрани творби[редактиране | edit source]

„Шиене на знамето“ (Stitching the Standard)
„Тристан и Изолда“ (Tristan and Isolde, 1902)
„С Бога напред!“ (God Speed!, 1900)
„Във време на опасност“ (In Time of Peril, 1897)
„Сладко усамотение“ (Sweet solitude, 1919)
Благотворителността на Св. Елизабет от Тюрингия (The Charity of St. Elizabeth of Hungary, 1895)
„Малък принц, който след време ще наследи кралския трон“ (A little prince likely in time to bless a royal throne, 1904)
„Моя прекрасна лейди“ (My fair Lady, 1914)
„Люляк“ (Lilac, 1901)
  • Умиращият Коперник (The Dying Copernicus, 1880)
  • Абелард и неговата ученичка Елиза (Abaelard and his Pupil Heloise, 1882)
  • Дълг (Duty, 1883)
  • Жената на гладиатора (The Gladiator's Wife, 1884)
  • Репетицията (The Rehearsal, 1888)
  • На оръжие! (Call To Arms, 1888)
  • Открадната интервю (A Stolen Interview, 1888)
  • Оливия (Olivia, 1888)
  • Как Лиза обичаше краля (How Liza Loved the King, 1890)
  • Сложи ръка си върху моята и ми вярвай (Lay thy sweet hand in mine and trust in me, 1891)
  • Лейди Годайва (Lady Godiva, 1892)
  • Две струни (Two Strings, 1893)
  • Довиждане (Goodbye, 1893)
  • Изстрелян в живота (Launched in Life, 1894)
  • Моя съсед (My Next-Door Neighbour, 1894)
  • Услуга (A Favour, 1898)
  • С Бога напред! (God Speed!, 1900)
  • На прага (On the Threshold, 1900)
  • Посвещаване в рицарство (The Accolade, 1901)
  • Адио (Adieu, 1901)
  • Люляк (Lilac, 1901)
  • Тристан и Изолда (Tristan and Isolde, 1907)
  • Посвещението (The Dedication, 1908)
  • Сянката (The Shadow, 1909)
  • Ключът (The Key, 1909)
  • Към непознатата земя (To the Unknown Land, 1911)
  • Юношеството на Алфред Велики (The Boyhood of Alfred The Great, 1913)
  • Моя прекрасна лейди (My Fair Lady, 1914)
  • Хапка (A Nibble, 1914)
  • Сватбен марш (The Wedding March, 1919)
  • Лорд на Бърлей, Тенисън (The Lord of Burleigh, Tennyson, 1919)
  • Сладко усамотение (Sweet Solitude, 1919)
  • След служба (After Service, 1921)
  • Нежно сбогом (The Fond Farewell)
  • Господар на имението (Lord of the Manor)
  • Скръб и песен (Sorrow and Song)
  • Дама в градина (Lady in a Garden)
  • Благотворителността на Св. Елизабет от Тюрингия (The Charity of St. Elizabeth of Hungary)
  • Денят на розата (The Rose's Day)
  • Шиене на знамето (Stitching the Standard)
  • Краля и просякинята (The King and the Beggar-maid)
  • Край на песента (End of the Song)
  • Рицар (Knighted)
  • Чакаща (Waiting)
  • Кромуел, разпускайки Дългия парламент (Cromwell dissolving the Long Parliament)
  • Среща в гората (Forest Tryst)
  • Сладки за сладката (Sweets to the Sweet)
  • Ухажване (Courtship)
  • Молбата (The Request)

Външни препратки[редактиране | edit source]