Едуард Лоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Лоу
английски пират
Едуард Лоу 
Роден: около 1690
Уестминстър, Англия
Починал: около 1724  (на около 34 години)
Мартиника (?)

Капитан Едуард „Нед“ Лоу (роден ок. 1690 - починал ок. 1724; също познат като Едуард Лое) е известен английски пират от началото на 18 век. Роден е около 1690 г. в Лондон. Като малък е крадец, живеещ в пълна мизерия. На 20 години се мести в „Новия свят“ - Бостън. Жена му умира по време на раждане през 1719 г. Две години по-късно става пират, извършващ набези по бреговите на Нова Англия и в Карибско море.

По време на краткия си пиратски живот Лоу пленява стотици кораби, като пали повечето от тях. Въпреки само 3-те години пиратство той се превръща в един от най-известните пирати в света, запомнен с мъченията, на които подлага жертвите си преди да ги убие.[1] Сър Артър Конан Дойл го описва като „свиреп и безразсъден, човек с удивителна жестокост“.[2] От Ню Йорк Таймс го наричат „мъчител“, методите за мъчение на който би имали пълното доверие на испанските инквизитори.[3] Смъртта на Лоу, която е най-вероятно през 1724 г., е предмет на множество спекулации.

Ранни години[редактиране | edit source]

Според Чарлз Джонсън, автор, описващ живота на пиратите, Едуард Лоу е роден в Лондон, Англия, около 1690 г.[4] Описан е като „неграмотен, със свадлива натура, винаги готов да мами,[5] тичащ диво по улиците на местната енория“.[6] Като младеж е джебчия и комарджия, играещ хазартни игри със слугите на Долната камара на парламента.[4]

Изглежда повечето членове на семейството му са крадци. Като малък брат му краде шапките и перуките на минувачите. По-късно същият бива обвинен в други криминални деяния и бива обесен в Тайбърн поради кражби.[4][6]

Животът в Бостън[редактиране | edit source]

Постепенно на Лоу му омръзва джебчийството, поради това се насочва към обирите. През 1710 г. напуска Англия, за да отиде в „Новия свят“. Прекарва няколко години по различни места, преди да се засели в Бостън, Масачузетс.[6] На 12 август 1714 г. се жени за Елиза Марбъл.[7] Ражда им се син, който умира още като пеленаче. След това им се ражда момиче, Елизабет, през зимата на 1719 г.[6]

Жена му, Елиза, умира по време на раждането, оставяйки Лоу с момиченцето.[4] Тази загуба оказва дълбоко влияние в живота му: в следващите няколко години като пират често скърби по дъщеря си.[6] Също така не наранява жените, намиращи се на превзетия кораб - позволява им да стигнат по пристанището благополучно. През 1722 г. се присъединява към група от 12 мъже, които среща на борда на кораб за Хондурас. Заедно планират да заграбят стоката, намираща се на борда и да я препродадат в Бостън.[4][5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. London and the Pirates. // PortCities, 2004. Посетен на 2007-09-25.
  2. Doyle, Arthur Conan. III. // The Green Flag. Project Gutenberg, 1900.
  3. The "Great" Edward Low: The Most Merciless Pirate Known to Modern Times. // The New York Times. 1892-08-14. Посетен на 2007-10-04.
  4. а б в г д Johnson, Charles. Chap. XIII—Of Captain Edward Low And his Crew. // A General History of the Pyrates. Courier Dover, 1999, [1742]. ISBN 0486404889. OCLC 40473801. с. 318–336. Some content available on Google Books: [1].
  5. а б Ellms, Charles. The Life of Edward Low.. // The Pirates Own Book: Authentic Narratives of the Most Celebrated Sea Robbers. Project Gutenberg, 1837.
  6. а б в г д Dow, George Francis; Edmonds, John Henry. X—Ned Low of Boston and how he became a pirate captain. // The Pirates of the New England Coast, 1630–1730. Courier Dover, 1996, [1923]. ISBN 0486290646. OCLC 33246073. с. 141–156. Some content available on Google Books: [2].
  7. Boston, MA Marriages 1646–1751, from Record Commissioner's Reports 9 (1649–1699) and 150 (1700–1751). // 1898. Посетен на 2007-10-04.