Едуард Мьорике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Мьорике
(Eduard Mörike)
Eduard Mörike.jpg
Фотография на Едуард Мьорике
от 1864 г.
Роден: 8 септември 1804 г.
Лудвигсбург, Германия
Починал: 4 юни 1875 г.
(на 70 г.)
Щутгарт, Германия
Подпис:
Moerike Signature.gif

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Едуард Мьорике (на немски: Eduard Mörike) е късен немски романтик - лирик и белетрист, - представител на "Швабската школа".

Живот[редактиране | edit source]

Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета "Тюбингер щифт" протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни — цикъла "Перегрина" (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.

Творчество[редактиране | edit source]

Мьорике като млад

Едуард Мьорике с неговите "Стихотворения" (1838-1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от "насладите и тегобите" на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.

През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда "Мьорике".


Сбогом


„Сбогом!“ - Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.

„Сбогом!“ - Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.

1834 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Едуард Мьорике през 1840 г.
  • Maler Nolten (1832) Roman
  • Der Schatz (1835) Erzählung
  • Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
  • Lucie Gelmeroth (1839) Novelle
  • Der Bauer und sein Sohn (1839) Märchen
  • Die Regenbrüder (1839) Oper
  • Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) Sieben Gesänge
  • Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
  • Mozart auf der Reise nach Prag (1856) Novelle


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "О, помисли, душа!" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]