Едуард Пьопиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Фридрих Пьопиг

Едуард фридрих Пьопиг (на немски Eduard Friedrich Poeppig) (16 юли 1798 - 4 септември 1868) немски зоолог и ботаник, изследовател на Андите.

Роден в град Плауен, провинция Саксония, Германия. През 1810-1815 учи в гимназията в Лайпциг, а след това медицина и естествени науки в университета на същия град.

През 1822-1824 е лекар в захарна плантация в Куба, през 1824-1826 - пребивава в Пенсилвания, САЩ.

През ноември 1826 тръгва с кораб от Балтимор и през Бразилия и нос Хорн през март 1827 пристига във Валпарайсо, Чили.

През 1827 изследва Андите между 32º и 36º ю.ш. в Централно, като едновременно с това събира ботанически и зооложки колесции. През 1828 се прехвърля в Южно Чили, в град Консепсион. Няколко месеца живее в селище на река Лаха, най-голям десенприток на река Био Био, недалеко от действащия вулкан Антуко (2990 м), на който се изкачва до кратера му. В горното течение на Лаха описва бита и взаимоотношенията на местното индианско племе пехуенчи с чилийските колонисти.

През май 1829 с английски кораб Пьопиг се прехвърля в Каляо (Перу), попада в Лима по време на поредния военен преврат и решава "да търси спокойствие във вътрешността на страната" за да продължи своите изследвания. От Лима по обичайния път достига до миннопромишления център Серо де Паско, разположен близо до изворите на река Уаляга (десен приток на Мараньон) и по нея се спуска до град Уануко. Този град е разположен в центъра на плодородна долина, която Пьопиг нарича "долината на вечната пролет". Заселва се на североизток от града във влажна и гореща долина, в която се отглежда кока. С помощта на четирима индианци си построява дървена колиба и преживява в нея девет месеца (до март 1830), като извършва екскурзии в околността и продължава да обогатява своите растителни и животински колекции.

В края на май 1830, съпровождан от шестима индианци от близката католическа мисия, започва пътешествие надолу по долината на Уаляга, пеша или където е възможно с лодка. След като проследява около 1000 км от течението на Уаляга Пьопиг се установява в градчето Юримагуас, разположено на 125 км от устието ѝ. Там преживява осем месеца и събира толкова много колекции, които не могат да се съберат в лодката. Затова с няколко индианци построява голям сал, на който с един слугаи четирима индианци в края на юли 1831 се спуска надолу по Уаляга и след една седмица достига до Мараньона след това и до Амазонка. На 20 август 1831 достига до първото бразилско селище на АмазонкаТабатинга. Независимо, че перуанските индианци не познават надолу реката те се съгласяват да пътуват с него до Тефе (3°21′ ю. ш. 64°43′ з. д. / 3.35° ю. ш. 64.716667° з. д.), след което Пьопиг ги освобождова и прекарва в градчето до март 1832. След това с речен кораб се спуска по Амазонка до Белен, където прекарва три месеца в очакване на попътен кораб за Европа и през август 1832 окончателно напуска Южна Америка.

В края на 1832 се завръща в Европа с една от най-богатите ботанически и зооложки колекции събирани дотогава. Пьопиг става третият европеец пропътувал Амазонка по цялата ѝ дължина след Франсиско де Ореляна през 1542 и Шарл Мари дьо ла Кондамин през 1744. През 1835-1836 излиза от печат двутомното му описание на пътешествието под заглавието "Reise in Chile, Peru und auf dem Amazonenstrome während der Jahre 1827-1832" (Bd 1-2, Atlas, 1835—36, преизд. 1960. Преработен от W. Drascher 1-ви том излязъл по название „Im Schatten der Cordillera”, 1927) в превод "Пътешествие по Чили, Перу и река Амазонка"), което влиза в златния фонд на немската географска литература.

През 1833 е назначен за професор по ботаника и зоология в Лайпцигския университет и заема този пост до смъртта си на 4 септември 1868 в градчето Варен, близо до Лайпциг.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Friedrich Poeppig“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.