Едуард Тотлебен
| Едуард Иванович Тотлебен | |
|---|---|
| 8 май 1818-19 юни 1884 | |
 |
|
| Място на раждане | Митава (дн. Йелгава), Латвия |
| Място на смърт | Бад Зоден, Германия |
| Служил на |  Русия |
| Род войски | Инженерни войски |
| Години на служба | 44 |
| Звание | генерал от инженерните войски, генерал-адютант |
| Командвания | началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус |
| Войни | Кримска война, Кавказка война (1847-1848), Руско-турска война (1877-1878) |
| Битки | Обсада на Севастопол, Обсада на Плевен |
| Отличия | Орден „Свети Георги“ II ст., Орден „Свети Андрей Первозваний |
| Друга работа | генерал-губернатор на Одеса и Вилно. |
Едуард Иванович Тотлебен (на руски: Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен) е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски, военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военното поприще. Учи в Санкт-петербургското военно-инженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.
По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра след раняването на генерал-адютант Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификационни съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание генерал-адютант.
Изучава инженерството на Франция, Белгия, Нидерландия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860 г. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).
Руско-турска война (1877-1878) [редактиране]
Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд.
След войната [редактиране]
Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 г. до януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.
Награждаван е с най-висшите руски ордени: Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.
Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).
През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.
Памет [редактиране]
Генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт-петербургската академия на науките и Санкт-петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело, се използват и днес.
Неговото име носят:
- с. Тотлебен, Област Плевен,
- булевард „Генерал Едуард И. Тотлебен“ в София и
- улица в Плевен.
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 167
