Едуард Тотлебен
| Едуард Иванович Тотлебен | |
|---|---|
| 8 май 1818-19 юни 1884 | |
 |
|
| Място на раждане | Митава (дн. Йелгава), Латвия |
| Място на смърт | Бад Зоден, Германия |
| Служил на |  Русия |
| Род войски | Инженерни войски |
| Години на служба | 44 |
| Звание | генерал от инженерните войски, генерал-адютант |
| Командвания | Началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус |
| Войни | Кримска война, Кавказката война (1847-1848), Руско-турска война (1877-1878) |
| Битки | Обсада на Севастопол, Обсада на Плевен |
| Отличия | Орден „Свети Георги“ II ст., Орден „Свети Андрей Первозваний |
| Друга работа | Генерал-губернатор на Одеса и Вилно. |
Едуард Иванович Тотлебен ( от руски Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен ) е руски офицер, генерал от инженерните войски, военен деец, граф. Участник в Руско-турската война (1877-1878)
Съдържание |
[редактиране] Биография
Едуард Тотлебен е роден на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военнното поприще. Учи в Санкт Петербургското военноинженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.
По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра, след раняването на генерал-адютант Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание Кавказката война (1847-1848).
Изучава инженерството на Франция, Белгия, Холандия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за Директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).
[редактиране] Участие в Руско-турската война (1877-1878)
Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд. Главнокомандващ на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров от м. април 1878 г. до м. януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.
[редактиране] След войната
Награждаван е с най-висшите руски ордени : Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.
Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одески военния окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).
През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.
[редактиране] Памет
Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт Петербургската академия на науките и Санкт Петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело се използват и днес.
Неговото име носи с. Тотлебен, Област Плевен, булевард в София и улица в Плевен.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 167
