Едуард Тотлебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Иванович Тотлебен
8 май 1818-19 юни 1884
Totleben Eduard Ivanivich.jpg
Място на раждане Митава (дн. Йелгава), Латвия
Място на смърт Бад Зоден, Германия
Служил на Romanov Flag.svg Русия
Род войски Инженерни войски
Години на служба 44
Звание генерал от инженерните войски, генерал-адютант
Командвания Началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус
Войни Кримска война, Кавказката война (1847-1848), Руско-турска война (1877-1878)
Битки Обсада на Севастопол, Обсада на Плевен
Отличия Орден „Свети Георги“ II ст., Орден „Свети Андрей Первозваний
Друга работа Генерал-губернатор на Одеса и Вилно.


Едуард Иванович Тотлебен ( от руски Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен ) е руски офицер, генерал от инженерните войски, военен деец, граф. Участник в Руско-турската война (1877-1878)

Съдържание

[редактиране] Биография

Едуард Тотлебен е роден на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военнното поприще. Учи в Санкт Петербургското военноинженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.

По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра, след раняването на генерал-адютант Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание Кавказката война (1847-1848).

Изучава инженерството на Франция, Белгия, Холандия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за Директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).

[редактиране] Участие в Руско-турската война (1877-1878)

Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд. Главнокомандващ на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров от м. април 1878 г. до м. януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.

[редактиране] След войната

Паметна плоча на генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. гр. София

Награждаван е с най-висшите руски ордени : Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.

Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одески военния окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).

През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.

[редактиране] Памет

Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт Петербургската академия на науките и Санкт Петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело се използват и днес.

Неговото име носи с. Тотлебен, Област Плевен, булевард в София и улица в Плевен.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 167
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици