Едуард Тотлебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Иванович Тотлебен
генерал от инженерните войски, генерал-адютант
Totleben Eduard Ivanovich.jpg
Информация
Години на служба 44
Служил на Romanov Flag.svg Русия
Род войски Инженерни войски
Командвания началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус
Войни Кримска война, Кавказка война (1847-1848), Руско-турска война (1877-1878)
Битки Обсада на Севастопол, Обсада на Плевен
Отличия Орден „Свети Георги“ II ст., Орден „Свети Андрей Первозваний

Живял 8 май 1818-19 юни 1884
Роден Митава (дн. Йелгава), Латвия
Починал Бад Зоден, Германия
Друга работа генерал-губернатор на Одеса и Вилно.

Едуард Иванович Тотлебен (на руски: Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен) е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски, военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военното поприще. Учи в Санкт-Петербургското военно-инженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.

По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на Силистра след раняването на Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификационни съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание генерал-адютант.

Изучава инженерството на Франция, Белгия, Нидерландия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860 г. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд.

След войната[редактиране | edit source]

Паметна плоча в София на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен

Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 г. до януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.

Награждаван е с най-висшите руски ордени: Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.

Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).

През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.

Памет[редактиране | edit source]

Генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт-петербургската академия на науките и Санкт-петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело, се използват и днес.

Неговото име носят:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 167