Едуард Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Уайт
EdwardWhite.jpeg
астронавт
Националност американец
Статус загинал
Роден 14 ноември, 1930
Сан Антонио, Тексас
Починал 27 януари, 1967
Кейп Канаверъл, Флорида, САЩ
Друга професия летец-изпитател
Звание подполковник от USAF
Престой в космоса 4 денонощия 01 час 56 мин. 12 сек.
Селекция Група НАСА-2 (1962)
Мисии Джемини 4, Аполо 1
Емблема на мисията Gemini Four patch.jpg Apollo 1 patch.png

Едуард Хигинс Уайт (на английски: Edward Higgins White, 14 ноември 1930 г., Сан Антонио, Тексас, САЩ27 януари, 1967 г., Космически център Джон Ф. Кенеди, Флорида, САЩ) — американски астронавт, инженер, подполковник от USAF, първия американец в открития космос (3 юни 1965 г.). Загинал при пожар по време на изпитания на космическия кораб «Аполо 1» заедно с другите членове на екипажа — Върджил Грисъм и Роджър Чафи.

Биография[редактиране | edit source]

След завършване на гимназия в родния си град постъпва за обучение във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, където получава бакалавърска степен през 1952 г. През 1959 г. получава магистърска степен в Университета Мичиган. Пое време на службата си като пилот на изтребител и летец-изпитател има налетяни повече от 3000 часа на различни типове самолети. Женен с три деца

Кариера в НАСА[редактиране | edit source]

Е. Уайт е избран като част от втората група на астронавтите на НАСА през 1962 г.

Джемини 4[редактиране | edit source]

Едуард Уайт в открития космос

Като пилот на "Джемини 4", Уайт става първият американец, който направи излизане в открития космос на 3 юни 1965 г. Той намира това за толкова вълнуващо, че той не изпитва особено желание за прекратяване на излизането в определеното време, и е трябвало да бъде принуден да се върне обратно в космическия кораб. Докато той е отвън, изпуска резервната си топлинна ръкавица през отворения люк на космическия кораб. Така тя става, част от космическите отпадъци в ниска орбита около Земята за известно време, докато не изгори при повторното си влизане в земната атмосфера.

След това е назначен за командир на резервния екипаж на Джемини 7, заедно Майкъл Колинс - пилот на мисията. По обичайния начин на ротация на екипажите в програмата "Джемини", Уайт е трябвало да бъде командир на резервния екипаж на Джемини 10, което щеше да го направи част от първата група, летяла два пъти. През 1966 г. обаче е избран за старши пилот (второ място) за първите пилотирани полети по програмата Аполо.

Аполо 1[редактиране | edit source]

Apollo1-EdWhite.jpg

Уайт се обучава за старши пилот в екипажа в състав Върджил Грисъм - командир и пилот Роджър Чафи. На 27 януари се провежда пълен генерален тест на стартовия процес на космическия кораб в Космическия център Джон Ф. Кенеди, Флорида. По средата на теста, обаче избухва пожар в кабината на екипажа, който причинява смъртта на тримата мъже.

Последна почит[редактиране | edit source]

Телата на загиналите астронавти са погребани с всички държавни и военни почести. Грисъм и Чафи са погребани във Националното военно гробище в Арлингтън в присъствието на президента на САЩ Линдън Джонсън. Уайт е погребан във военното гробище на Американската академия в Уест Пойнт. Мемориални плочи са поставени на мястото на инцидента в Кейп Кенеди – стартовият комплекс LC 34.

На името на Уайт са наречени много училища, болница, парк, остров, летище, звезда и др.

Награди[редактиране | edit source]

SpaceMOH.jpg
  1. NasaDisRib.gif През 1969 год. Уайт е посмъртно награден с Медал на НАСА «За изключителна служба».
  2. CongSpaceRib.gif На 17 декември 1997 год., Едуард Уайт е награден (посмъртно) от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта - най - високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания.