Едуард Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Осборн Уилсън
Plos wilson.jpg
Роден 10 юни 1929
Бирмингам, Алабама, САЩ
Професия биолог
Алма матер Харвардски университет,
Алабамски университет
Известни студенти Даниел Симберлоф,
Доналд Фариш
Награди Пулицър (1979)
Награда Крафорд
Пулицър (1991)

Едуард Осборн Уилсън е американски биолог, изследовател (социобиология, биоразнообразие), теоретик, естественик и автор. Биологичната му специалност е мирмекологията — науката за мравките. Двукратен носител е на Пулицър за нехудожествена литература. Наричан е „баща на социологията“.

Теории и схващания[редактиране | edit source]

Социобиология[редактиране | edit source]

Уилсън използва социобиологични и еволюционни принципи за да обясни поведението на социалните насекоми, а след това — и поведението на останалите животни, включително и човека, обособявайки социобиологията като нова научна дисциплина. Той защитава твърдението, че поведението на всички животни е резултат от наследствени фактори, фактори на средата и изминал опит и че свободната воля е илюзия.

Социобиологията отхвърля схващането, че хората се раждат като tabula rasa — без никакво вродено знание и че поведението им се оформя единствено под влиянието на културата в която са израснали. В своите книги Sociobiology и спечелилата Пулицър On Human Nature („За човешката природа“), Уилсън твърди че човешкото съзнание се оформя от гените също толкова колкото и от културата (ако не и повече). Той смята че способността на факторите от средата да променят човешкото поведение е ограничена.

Мравки и други социални насекоми[редактиране | edit source]

Заедно с Берт Холдоблер, Уилсън прави систематични проучвания на мравките и тяхното поведение. Работата им кулминира с издаването на енциклопедичната книга The Ants („Мравките“) през 1990 г. за която двамата получават награда Пулицър.

Уилсън приема генът като единица подлежаща на естествен подбор и обяснява алтруистичното поведение на социалните насекоми с генетичната изгода която имат от такова поведение. Това се дължи на факта, че в семействата на социалните насекоми, работничките споделят със сестрите си 75% от своите гени.