Едуард Уилсън
| Едуард Осборн Уилсън | |
 |
|
| Роден | 10 юни 1929 Бирмингам, Алабама, САЩ |
|---|---|
| Професия | биолог |
| Алма матер | Харвардски университет, Алабамски университет |
| Известни студенти | Даниел Симберлоф, Доналд Фариш |
| Награди | Пулицър (1979) Награда Крафорд Пулицър (1991) |
Едуард Осборн Уилсън е американски биолог, изследовател (социобиология, биоразнообразие), теоретик, естественик и автор. Биологичната му специалност е мирмекологията — науката за мравките. Двукратен носител е на Пулицър за нехудожествена литература. Наричан е „баща на социологията“.
Теории и схващания[редактиране]
Социобиология[редактиране]
Уилсън използва социобиологични и еволюционни принципи за да обясни поведението на социалните насекоми, а след това — и поведението на останалите животни, включително и човека, обособявайки социобиологията като нова научна дисциплина. Той защитава твърдението, че поведението на всички животни е резултат от наследствени фактори, фактори на средата и изминал опит и че свободната воля е илюзия.
Социобиологията отхвърля схващането, че хората се раждат като tabula rasa — без никакво вродено знание и че поведението им се оформя единствено под влиянието на културата в която са израснали. В своите книги Sociobiology и спечелилата Пулицър On Human Nature („За човешката природа“), Уилсън твърди че човешкото съзнание се оформя от гените също толкова колкото и от културата (ако не и повече). Той смята че способността на факторите от средата да променят човешкото поведение е ограничена.
Мравки и други социални насекоми[редактиране]
Заедно с Берт Холдоблер, Уилсън прави систематични проучвания на мравките и тяхното поведение. Работата им кулминира с издаването на енциклопедичната книга The Ants („Мравките“) през 1990 г. за която двамата получават награда Пулицър.
Уилсън приема генът като единица подлежаща на естествен подбор и обяснява алтруистичното поведение на социалните насекоми с генетичната изгода която имат от такова поведение. Това се дължи на факта, че в семействата на социалните насекоми, работничките споделят със сестрите си 75% от своите гени.
