Едуард Фридрих Еверсман
|
||||||||
Александър Едуард Фридрих фон Еверсман (на немски: Alexander Eduard Friedrich Eversmann, на руски Эдуард Александрович Эверсман) (23 януари 1794, Верингхаузен, Вестфалия, Германия - 14 април 1860, Казан, Русия) германски зоолог, ботаник и изследовател, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Еверсман е роден през 1794 във Вестфалия. Учи в Марбургския и Берлинския университет, като се дипломира през 1814 в университета в Хале. През 1817 защитава докторат по медицина и хирургия в университета в Тарту. Следващите няколко години прекарва в Южен Урал, където събира образци от биологични видове за Хинрих Лихтенщайн от Берлинския университет. През това време се подготвя за експедиция в Централна Азия, като изучава тамошните езици и обичаи.
През 1820 Еверсман от Оренбург заминава за Бухара, преоблечен като търговец в състава на руското посолство под прикритието на отряд казаци. В средата на декември достига до Бухара, като по пътя изследва хребета Мугоджари (657 м) и установява, че се явява най-южното продължение на Урал. В централната част на пустинята Къзълкум открива ниското до 758 м възвишение Букантау, като прави първата научна характеристика на пустинята и привежда доказателства за пресъхването на Аралско море: многочислени солончаци, малки езера, долини на пресъхнали реки. В Бухара Еверсман, като неофициално лице, на всяка крачка се подлага на опасности. По време на тримесечното си пребиваване в града тайно извършва научни наблюдения и води записките си късно през нощта. Описва пътувнето си в издадената през 1823 на немски език книга „Reise Orenburg nach Buchara“ (в превод "Пътешествие от Оренбург до Бухара"). През 1821 се завръща в Русия заедно с р уското посолство.
През 1825-1826, вече официално в качеството си на лекар, участва в арало-каспийската военно-топографска експедиция на Фьодор Фьодорович Берг. През декември 1825 експедицията тръгва от Гурев (Атирау) на югоизток, пресича платото Устюрт по 45º с.ш. и достига до възвишението Източен Чинк (256 м), простиращо се покрай западния бряг на Аралско море. От там продължава на север до пустинята Големи Барсуки, завива на запад и по 46º с.ш. се завръща в Гурев. На базата на своите наблюдения Еверсман доказва пълната изолация на каспийския от аралския басейн и доказва, че геоложките пластове на платото Устюрт, навсякъде са хоризонтални, с което слага край на представите за връзката ву с Уралските планини.
През 1828 става професор по зоология и ботаника в Казанския университет. През следващите десетилетия публикува множество изследвания, които поставят началото на проучването на флората и фауната в степните области на Русия. До 1836 Еверсман почти ежегодно провежда през летните месеци изследвания в оренбургските степи и в Южен Урал. В резултат на тези свои изследвания през 1840 създава и публикува "Естественную история Оренбургского края". В нея той прави обширна характеристика на планината Мугоджари и възвишение Общ Сърт, явяващо се вододел на реките Урал и Волга.
Източници[редактиране]
- Тази статия включва текст, преведен от статията „Eduard Friedrich Eversmann“ в Уикипедия на английски (автори).
- Mearns and Mearns - Biographies for Birdwatchers ISBN 0-12-487422-3.
- Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 364-365. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 58, 127. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4