Едуар Мане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуар Мане
френски художник
Едуар Мане 
Роден: 23 януари 1832
Париж, Франция
Починал: 30 април 1883
Париж, Франция

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник импресионист.

Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние - дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.

Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

Първото му значимо платно е "Любител на абсента" 1858 г. Сред най-известните картини на Мане е "Закуска на тревата". Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били твърде дръзки за времето си. Мане бил много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците било прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който бил един от моделите за подражание на Мане, често копирал платна на Тициан. Групата хора, представена в "Закуска на тревата", е инспирирана от "Селски концерт" на ренесансовия художник Джорджоне.

Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е "Олимпия", отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станало единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят 2 пазачи, които да внасят ред.

Закуска на тревата. 1863. Едуар Мане.

Мане се сприятелил с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро.

Мане е единственият от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Сред най-известните му картини с военна насоченост е "Убийството на император Максимилиан" , когото французите поддържат, когато той взема властта в Мексико. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкова огорчило Мане, че той "облякъл" палачите във френска униформа.

През 1875 г. френско издание на романа "Гарванът" на Едгар Алън По съдържа литографии на Мане.[1]

През 1881 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антон Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на Почетния легион.

Барът на Фоли Бержер, 1882

Мане рисува своята последна голяма творба Барът на Фоли Бержер през 1881 - 1882 г. и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва.

Мане умира от сифилис в Париж през 1883 г. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран, защото е обхванат от гангрена, 11 дни преди художникът да почине. Погребан в гробището Паси, Париж, Франция.

Външни препратки[редактиране | edit source]