Езикови технологии
Езиковите технологии обхващат обработката на естествените езици, компютърната лингвистика и технологиите за разпознаване и генериране на реч. Езиковите технологии са тясно свързани с компютърните науки, информационните и комуникационните технологии, изкуствения интелект, лингвистиката и други научни и научно-приложни дисциплини.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Езиковите технологии участват при изграждането на приложенията за автоматичен превод, при създаването на съдържание и при управлението на многоезикова информация и знания на всички европейски езици. Тези технологии подпомагат развитието на езиково базирани интерфейси за различни системи – домашна електротехника, машини и машинни съоръжения, автомобили, компютри и роботи.[1] Съвременните езикови технологии имат и приложение в медиите.[2]
Езикови технологии за български език[редактиране | редактиране на кода]
Има редица разработени езикови технологии за български език[3]. Две от основните звена в България за разработване на езикови технологии са Секцията „Лингвистично моделиране и обработка на знания“ към Института по информационни и комуникационни технологии на Българската Академия на Науките (БАН) и Секцията по компютърна лингвистика към Института за български език на БАН.
Наличните езикови технологии за български език включват:
- Автоматична корекция на правопис Ita est! Така е! с версии за Windows и Mac, както и онлайн приложение
- Система за синтезиране на българска реч Speechlab
- Система за търсене в Българския национален корпус: Търсачка на БНК
- Система (конкорданс) за търсене в Българския референтен корпус.
- Българският WordNet: Търсене в BulNet
- Система за управление на съдържанието АТЛАС Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine.
- Система за мониторинг на поток от съдържание MediaTalk Архив на оригинала от 2020-01-16 в Wayback Machine.
- Различни езикови корпуси и електронни речници
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Diana Blagoeva, Svetla Koeva, Vladko Murdarov. The Bulgarian Language in the Digital Age. Springer, 2012, 89 pp. ISBN: SBN 978-3-642-30168-1.
- ↑ Светла Коева. Съвременни езикови технологии – приложения и перспективи, в: Закони на/за езика, Издателство „Хейзъл“, София, 2004, 111 – 157.
- ↑ Светла Коева (съст.). Езикови ресурси и технологии за български език Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.. Акад. Изд. „Марин Дринов“, София, 2014, 312 с. ISBN 978-954-322-797-6.