Езици в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Официален език в България е българският, който на 1 януари 2007 година се нарежда сред 23-те официални езика на Европейския съюз, става първи от тях на кирилица.

Майчини езици[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г. за свой роден език определят: български – 85,2 % от жителите на страната, турски – 9,1 %, ромски – 4,2 %, руски – 0,23 %, арменски – 0,08 %, румънски – 0,08 %, гръцки – 0,05 %, влашки – 0,03 %, украински – 0,03 %, татарски – 0,02 %, арабски – 0,02 %, иврит – 0,002 %, и др.

Роден език по етнически групи в България, % (2011)
Етническа
група
Дял (в %) от
населението
Роден език
български турски роми румънски руски украински
българи 85,2
99,4 0,3 0,1 0,01 0,07 0,005
турци 9,1 3,2 96,6 0,002
роми (цигани) 4.2 7,5 6,7 85,0 0,6 0,005
руснаци 0,23 1,9 0,08 96,8 0,2
украинци 0,03 1,9 24,3 72,5

Чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Според допитване на „Евробарометър“ през юни 2012 година чужди езици владее около 48 % от населението.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Языки Болгарии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​