Езра Паунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Езра Уестън Луумис Паунд
Ezra Pound 2.jpg
Езра Паунд, фотография на Алвин Лангдън Кобърн, датираща от 22 октомври 1913 г., направена в Кенсингтън
Роден 30 октомври 1885 г.(1885-10-30)
Хейли, Територия Айдахо, САЩ
Починал 1 ноември 1972 г. (на 87 г.)
Венеция, Венето, Италия
Професия поет, журналист
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1909-1972
Направление имажизъм
Течение Изгубеното поколение
Езра Уестън Луумис Паунд в Общомедия

Езра Уестън Луумис Паунд е американски поет, музикант и критик, представител на модернисткото движение от началото на 20-те години, с когото най-често бива свързвано Изгубеното поколение. Допринася към поезията, като развива имажисткото движение. Имажизмът призовава за завръщане на поезията към нейните класически ценности, подчертава необходимостта от яснота, прецизност и пестеливо използване на езика. Неговите най-известни творби са стихосбирката Ripostes (1912), поемата Hugh Selwyn Mauberley (1920) и незавършения си magnum opus The Cantos (1917-1969) [1]

В началото на 20. век работи в Лондон и Париж като чуждестранен кореспондент на няколко американски литературни списания. Паунд допринася за откриването и за оформянето на стила на автори като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей.

Като реакция към броя жертви от Първата световна война Паунд загубва вяра в Англия и обвинява за последиците от войната лихварството и международния капитализъм. През 1924 г. емигрира в Италия, където подкрепя фашизма на Мусолини, изразява подкрепа за Хитлер и пише статии за издания на Осуалд Моузли. Правителството на Мусолини му заплаща по време на войната, за многобройни анти-американски радиоемисии. В резултат на това американските сили в Италия го арестуват през 1945 г. Той прекарва няколко месеца във военен лагер в Пиза, в стоманена клетка с приблизителни размери два на два метра, което по собствените му думи го е докарало до нервен срив. Неспособен да отговаря за действията си, Паунд прекарва затворен в болницата „Сейнт Елизабетс“ край Вашингтон повече от 12 години.

Докато е задържан в Италия, Паунд започва работа по раздел от своите Кантоси (The Cantos), които стават известни като Пизанските кантоси (The Pisan Cantos, 1948 г.) което му носи наградата „Болинген“ на Библиотеката на Конгреса, което предизвиква голям спор.

Паунд бива освободен от „Сейнт Елизабетс“ през 1958 г. и се завръща в Италия, където остава до края на живота си. Поради политическите му възгледи творчеството му остава силно противоречиво. През 1933 г. Тайм пише: „Той е ходеща котка, ненаучена на хигиенни навици и изключително опасна за деца.[2] Хемингуей пише „Най-доброто от творчеството на Паунд − именно Кантосите − ще просъществува дотогава, докато има литература.[3]

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mark Brown. Enthusiasts mark centenary of modern poetry. // the Guardian, 25 март 2009. Посетен на 30 октомври 2013.
  2. Books: Unpegged Pound, Time, 20 март 1933, посетен на 30 октомври 2013 г.
  3. Bruccoli, Matthew and Baughman, Judith. (2006). „Hemingway and the Mechanism of Fame“. Columbia, NC: University of South Carolina Press. ISBN 978-1-57003-599-9, стр. 25.

Външни препратки[редактиране | edit source]