Екатеринбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екатеринбург
Екатеринбург
— Град —
Знаме    Герб
Yekaterinburg - View over Iset.jpg
Русия
Red pog.png
Екатеринбург
Свердловска област
Red pog.png
Екатеринбург
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Свердловска област
Район Екатеринбург
Надм. височина 270 m
Население (2012) Повишение 1 377 738 души
Основаване 1723
Град от 1781
Пощенски код 620XXX
Телефонен код +7 343
МПС код 66, 96
Часова зона UTC+6:00
Екатеринбург в Общомедия

Изглед от центъра на града

Екатеринбу́рг (на руски: Екатеринбург) е най-големият град в планината Урал, Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг. През 2012 година населението му е 1 377 738 души, с което се нарежда на 4-то място в страната. Градът се нарича Свердловск по името на комунистическия ръководител Яков Свердлов от 1924 до 1991 г. Неофициално е наричан столица на Урал.

География[редактиране | edit source]

Само на няколко километра западно от града е условната граница между Европа и Азия. Градът е пресечен от река Исет, приток на Тобол. В североизточната му част се намира езерото Шарташ, а в северозападната - Градското езеро.

Разположен на източните склонове на Урал, градът е главният промишлен и културен център на уралския регион. Важен транспортен център - през града минава Транссибирската железопътна магистрала.

История[редактиране | edit source]

Екатеринбург е основан от Василий Татишчев и Георг Вилхем де Генин и е наречен на света Екатерина - съименница на царица Екатерина I, съпруга на цар Петър I.

Градът е основан на 18 ноември 1723 г. На този ден е пусната първата линия на завода, построен на река Исет от Василий Никитич Татишчев и Георг Вилхелм де Геннин. По лична молба на Георг Вилхем де Генин, императрица Екатерина I позволява градът да носи нейното име. Достига статута на град през 1796 г.

Скоро след Октомврийската революция, на 16 юли 1918 г., цар Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев. През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на Борис Елцин, за да се предотврати издигането и в култ от монархистите. На нейно място са издигнати дървен кръст и параклис. Б. Елцин като президент на Русия присъства на погребението на царя през 1998 г. След като Руската православна църква обявява мястото за свещено, през 2000-2003 г. там е издигнат храм, наречен "Храм на кръвта".

След като са били убити членовете на императорското семейство, телата им са били изхвърлени недалеч от Екатеринбург в местността Ганина яма, залети със сярна киселина и после изгорени. Сега на това място е създаден мъжки манастир с красиви дървени църкви и сгради. В момента в манастира има 7 църкви и се строи следваща.

Няколко дни след разстрела градът е завзет от чехословашки и белогвардейски войски. Съветската власт е възстановена година по-късно, през юли 1919 г. През 1924 г. градът получава името Свердловск, в чест на комунистическия деец Яков Свердлов.

През 1930-те год. Свердловск се нарежда сред съветските центрове за развиване на тежка индустрия, по време на което се създава известния Уралмаш. По време на Втората световна война много държавни научни институти и цели фабрики са преместени в града, далече от военните действия (предимно в Москва), и много от тях остават там след края на войната. Част от колекциите на Ермитажа също са евакуирани от Ленинград в Свердловск през юли 1941 г. и остават там до октомври 1945 г.

На 1 май 1960 г. американският шпионски самолет U-2 с пилот Франсис Гари Пауърс, работещ за ЦРУ, е свален над Област Свредловск. Той е заловен, изпратен на съд и осъден за шпионаж на 7 год. каторжен труд. От тях той изтърпява само 1 год., преди да бъде разменен за Рудолф Абел - високопоставен шпионин на КГБ, заловен в САЩ през 1957 г.

Еднообразните евтини 5-етажни жилищни блокове, които могат да се видят днес в кварталите на града, са построени при управлението на Хрушчов през 1960-те год.

По време на Августовския пуч в Русия от 1991 г. Свердловск, който е родният град на Борис Елцин, е избран от него за резервна столица на Руската федерация за в случай, че положението в Москва стане твърде опасно за руското правителство. Резервен кабинет начело с Олег Лобов е изпратен в града, където Елцин има традиционно голяма подкрепа. Скоро след провала на пуча и последвалото разпадане на СССР градът връща историческото си име Екатеринбург.

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1926 134 800
1939 423 000
1959 778 600
1967 961 000
1979 1 211 200
1989 1 364 621
2002 1 340 465
2012 1 377 738

Населението на града през 2012 година е 1 377 738 души.

Забележителности[редактиране | edit source]

В Екатеринбург в пълна степен са представени архитектурните стилове и направления класицизъм, еклектика, модернизъм, конструктивизъм, неокласицизъм. На територията на града има около 20 природни паметника-ценни в екологично, научно, културно и естетическо отношение, природни комплекси и обекти под закрила, в това число езерото Шарташ, каменните палатки и др.

Днес в града има 30 висши учебни заведения, в това число 17 държавни, тук е базирано Уралското отделение на Руската академия на науките, 30 музея, над 35 изложбени зали и галерии, 15 театъра, Държавна филхармония, Екатеринбургски цирк, зоопарк, кина и концертни зали. Църквите са нови (тъй като след Октомврийската революция са били разрушени) и красиви.

Икономика[редактиране | edit source]

Тежко машиностроене, металургия, лека промишленост са част от индустриите, които се развиват в града. Произвеждат се стомана, бензин, химикали, автомобилни гуми. Обработката на скъпоценни камъни е добре развита.

Транспорт[редактиране | edit source]

Екатеринбург, чиято железопътна гара се нарича Свердловск, е важен железопътен възел на Транссибирската магистрала, от който започват линии, достигащи до всички части на Урал и Русия. С укрепване на икономиката след спада през 1990-те год. няколко европейски авиокомпании започват или възстановяват полетите си до летище "Кольцово" в града, което е обновено през 2007 г.

Общественият транспорт в Екатеринбург се състои от много трамваи, автобуси, тролейбуси, маршрутки и Екатеринбургския метрополитен, който отваря врати през 1991 г. Днес метрото в Екатеринбург има 1 линия със 7 станции.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]