Екдиций Авит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Екдиций Авит (на латински: Ecdicius) e западноримски офицер (magister militum praesentalis) през 5 век от 474 до 475 г.

Произлиза от Оверн и е син на западноримския генерал и император Авит (император 455-456). Той e римско-галски аристократ. Брат е на Агрикола (vir inlustris) и на Папианила. Приятел е със съпруга на сестра си Сидоний Аполинарий, който е историк и епископ на Оверн и на Клермон Феран.

През 460 г. той е смятан за един от най-богатите и влиятелни личности в Римската империя. През 471 г. той събира на свои разноски войска и се бие при Клермон Феран с обсадилите го вестготи на Ойрих. През 473 г. снабдява с храна от своите земи няколко хиляди гладни хора. След това отива в Бургундия, където има също земи. През 474 г. получава титлата Patricius от император Юлий Непот и става magister militum praesentalis на Галия. През 475 г. Екдиций се оттегля в Италия и на неговото място е назначен Флавий Орест, който смъква император Юлий Непот.

Източници[редактиране | edit source]

  • Martin Heinzelmann, Gallische Prosopographie 260–527. In: Francia (Zeitschrift) 10, 1982, S. 594.
  • John Martindale, John Morris, The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. 2, Cambridge 1980, S. 383f.
  • Григорий Турски, Historia Francorum., Earnest Brehaut, 1916.