Екзарх Йосиф (село)
| Екзарх Йосиф | |
  Екзарх Йосиф  Екзарх Йосиф | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 413 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 37,779 km² |
| Надм. височина | 194 m |
| Пощ. код | 7171 |
| Тел. код | 08143 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 27173 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Борово Валентин Великов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Екзарх Йосиф Илия Данев (ГЕРБ) |
Екзарх Йосиф е село в Северна България. То се намира в община Борово, област Русе.
История[редактиране | редактиране на кода]
В преданията на местните жители най-старото селище се е казвало Тенча и е от времето преди османската власт. Исторически данни за такова селище обаче още не са открити.
Село Екзарх Йосиф е старо българско селище, което е отбелязано в турските регистри още през 1680 г. с името „Кара Коджа Али" или „Каракоджалъ". В знак на признателност за отдадения живот в полза на българския народ селото е наречено на екзарх Йосиф. Наричали са хората от селото „арцои" („хърцой" – бълг.; „харцош" – унг. – войн; или „арциаш" – боец). Това е название на етнографска група – старо местно население с православно вероизповедание и българско самосъзнание. Има исторически и етимологични данни, че тази етнографска група произхожда от някогашното войнишко (войноклъци – хърсове) съсловие, което се образува като такова през втората половина на Второто българско царство. През XIX и XX век се употребява с отрицателен смисъл.
През XV век, след въстанието на Константин и Фружин, в турските регистри село Тенча се споменава вече като село Кара Коджа Али (Каракоджали). Настоящото християнско население се е появило в селото едва през 1800 г., като почти всички са преселници от различни арцойски селища от цяла България. Дотогава населението е било предимно турско, но сега почти не се среща такова. В средата на XIX век, след Кримската война, в селото се появяват татари и черкези, но в навечерието на Освобождението те са разгромени от въстаналите по това време българи от селото и са изтласкани в село Тръстеник, гр. Две могили и гр. Вятово. Оказало се е, че селото е единственото в региона, в което не са влизали руски войски, а освобождението е осъществено от местното българско население. В селото в частен имот, построен на място, където са се извършвали молебен за дъжд от местното население, се намира и гробът на Курт баба. Някои историци асоциират образа на Курт баба с образа на войводата Вълко, който е приобщен в двора на деспот Добротица през 1370 г. и е сочен от османските хронисти като един от последните тимариоти-християни в областта около крепостта Червен.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Християнство (100%)
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има музей на открито и зоологическа градина.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Бившият кмет Илия Калинов има много исторически очерци за селото, църквата, името на селото, училището, проучил е почти всички родове, дошли в селото, които са около 55. През 2014 г. е издадена книгата „Село Екзарх Йосиф“ с автор Илия Калинов, ISBN 978-954-8633-42-0.
| ||||||||