Екзосе
| Екзосе | |
|---|---|
|
АМ39 „Екзосе“ |
|
| Националност | |
| Тип | противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Създадена на | 1967 |
| Производител | MBDA |
| Производство | 1967 - до наши дни |
| На въоръжение | 1979 - до наши дни |
| Варианти | MM38 MM40 SM39 AM39 |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 672 kg |
| Дължина | 4,7 m |
| Работни характеристики | |
| Начална скорост | 315 m/s |
„Екзосе“ (на френски: Exocet) е френска противокорабна ракета, която може да се изстрелва от кораби, подводници и самолети. Ракети „Екзосе“ са използвани във Фолкландската война и в конфликтите в Близкия изток - по-специално Ирано-иракската война.[1][2]
Съдържание |
Създаване и описание [редактиране]
През 1967 г. френската фирма Aerospatiale, днес част от концерна MBDA, започва проектирането на ракетата, която се разработва в четири варианта: ММ38 (за въоръжаване на надводни съдове), SM39 (за подводници), АМ39 (за самолети и въртолети) и ММ40 (за бреговата охрана и надводни кораби). В средата и края на 1970-те години Exocet е приета на въоръжение във Френските военноморски сили - вариантът ММ38 е приет през 1975 г., а АМ39 през 1979 г.
Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема с кръстообразно крило в средата на тялото и кръстообразни управляващи повърности в опашната част. Главата за самонасочване на всички варианти е активно радиолокационна, тежи около 30 кг и работи в честотния диапазон от 8 - 10 GHz. Системата им за задвижване се състои от твърдогоривни стартов и маршеви двигатели, бойната част е осколъчно фугасна с контактен и неконтактен взривател и също е унифицирана за всички варианти. Максималната далечина на полета достига до 70 km.
Етимология на името [редактиране]
Името е дадено от М. Гийо, тогава технически директор на френската самолетостроителна компания Nord Aviation, който предложил френската дума exocet, означаваща „летяща риба“ (Exocoetidae). [3]
Варианти [редактиране]
- MM38 (с корабно базиране)
- AM39 (с въздушно базиране)
- SM39 (с подводно базиране)
- MM40 (с корабно и наземно базиране)
Ракетите от типа ММ40 преминават няколко модификации (block 1, block 2 и block 3), като последната е с турбореактивен двигател и далечината на действие е увеличена до 180 km.
Начин на действие [редактиране]
След изстрелването ракетата набира височина от 75-80 m, след това слиза до 30 m и след прелитането на 2,5 km се стабилизира на височина от около 15 m над повърхността на морето. На 10 km от мястото на целта Exocet се снижава на 8 m и се включва главата за самонасочване. В последния участък от полета височината намалява до 2-3 m.
Вариантът SM39 с подводен старт се изстрелва в капсула от торпедните апарати на подводница. След отдалечаването на безопасно разстояние от нея се включва маршевият двитател на капсулата, който я издига над водата на височина до 50 m. Там капсулата се отделя и се включва двигателят на ракетата.
Бойно използване [редактиране]
Фокландска война [редактиране]
На 4 май 1982 г. пет аржентински щурмови самолета Сюпер Етандар, насочвани от разузнавателен самолет Нептун, се насочват към английско корабно съединение край Фолкландските острови. Два от самолетите са въоръжени с по една ракета „Екзосе“. Двойката поддържа скорост от 900 km/h на височина около 40 m над морското равнище, на 46 km от английските кораби се вдигат до 150 m, включват собствените си радари и захващат целите си. Радарите им работят не повече от 30 секунди, за да избягнат евентуалното им засичане от англичаните. Ракетите са изстреляни от дистанция около 37 km. Захванатите цели са разрушителят „Шефилд“ и фрегатата „Ярмът“. От „Ярмът“ откриват навреме опасността и близо 40 секунди изстрелват пасивни смутители, по които сработва главата за самонасочване на ракетата и тя пропуска целта си. Екипажът на „Шефилд“ открива изстреляната по него ракета само 5-6 секунди преди тя да го удари. Ракетата попада в района на втората палуба под контролната зала, на височина около 2 m над ватерлинията. Бойната ѝ част не избухва[4], но кинетичната ѝ енергия причинява големи разрушения, а остатъците от ракетното гориво се разливат и избухва пожар, прекъснал веднага електрозахранването на кораба. След 5 часа безрезултатна борба с пожара, екипажът напуска кораба, който по-късно потъва. Загиват 20 души, 24 са с тежки изгаряния.
На 25 май два самолета Сюпер Етандар атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите „Инвинсибъл“ и „Хермес“. Самолетите включват радарите си на дистанция 80 km и изстрелват две ракети „Екзосе“ от разстояние 48 km. Този път аржентинците са открити своевременно и корабите от охранението, както и вдигнатите въртолети, поставят голям облак от пасивни смутители. Преминавайки през него, ракетите губят целта си и захващат пригодения за авиотранспорт контейнеровоз „Атлантик Конвейър“, намиращ се на 6 km от „Хермес“. Двете ракети удрят кораба, който не след дълго потъва. Убити са 12 души, на дъното на морето отиват и 3 въртолета „Чинук“, 12 въртолета Уесекс и голямо количество резервни части за самолети Сий Хариър.
На 30 май самолет Сюпер Етандар атакува самолетоносача „Инвинсибъл“ с две ракети „Екзосе“, но вследствие на поставените смущения, те пропускат целта си и падат в морето.
Последното използване на „Екзосе“ в този конфликт е на 12 юни. Ракетата е от варианта ММ39 с корабно базиране, но е изстреляна от импровизирана пускова установка, монтирана на камион по намиращия се на около 18 мили от брега разрушител „Гламорган“. Ракетата удря кораба в 6:37 h сутринта в левия борд. Въпреки че и тя не се взривява, рикошира в корабния хангар, където унищожава вертолет „Уесекс“ и предизвиква силен пожар, който е потушен около 10:00 h. Загиват 13 души, 17 са ранените, а корабът е отправен на дълъг ремонт в Портсмът.
Ирано-иракска война [редактиране]
На 17 май 1987 г. иракски пилот на тактически изтребител Мираж Ф-1 (според други данни атакуващият самолет е МиГ-23[5]) атакува с две ракети „Екзосе“ американската фрегата „Старк“, погрешно взета от него за ирански танкер. Ракетите не са открити навреме от „Старк“ и те удрят кораба, като се взривява само едната ракета. Загиват 37 души, ранените са 21. Повредите са толкова тежки, че според американски експерти, ако корабът се е намирал в бурния Атлантически океан, а не в спокойния Персийски залив, то той неминуемо е щял да потъне[6].
Страни, използващи „Екзосе“ [редактиране]
Аржентина
България (на фрегатите клас Вайлинген)
Бразилия
Чили
Колумбия
Кипър
Еквадор
Египет
Франция
Германия
Гърция
Индонезия
Иран
Ирак
Кувейт
Либия
Малайзия
Мароко
Оман
Пакистан
Перу
Катар
ЮАР
Тайланд
Турция
ОАЕ
Уругвай
Венецуела
Южна Корея
Страни, използвали „Екзосе“ [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ [1] La France commande des Exocet Block3, Le blog de Joseph Henrotin
- ↑ V - CRUISE MISSILES: THE OTHER AIR BREATHING THREAT. // ATTACK AIRCRAFT PROLIFERATION: ISSUES FOR CONCERN. Christopher Bolkcom and John Pike, 01 April 1993. Посетен на 2009-02-10.
- ↑ Guillot, Jean и др. L’extraordinaire aventure de l’Exocet. Les éditions de la Cité, 1988.
- ↑ Loss of HMS Sheffield - Board of Inquiry from the MOD (page six)
- ↑ Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41.
- ↑ AM-39 Exocet (на руски)