Екзосе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екзосе(т)
Exocet AM39 P1220892-detoured.jpg

АМ39 „Екзосет“
Националност Flag of France.svg Франция
Тип противокорабна ракета
История на производство и служба
Създадена на 1967
Производител MBDA
Производство 1967 - до наши дни
На въоръжение 1979 - до наши дни
Варианти MM38
MM40
SM39
AM39
Габаритни характеристики
Маса 672 kg
Дължина 4,7 m
Работни характеристики
Начална скорост 315 m/s

„Екзосет“ (на френски: Exocet думата се произнася с „т“ накрая само в случая на ракетата (регистрираната фирмена марка), за да се различава от нормалната дума за летяща риба „екзосе“) е френска противокорабна ракета, която може да се изстрелва от кораби, подводници и самолети. Ракети „Екзосет“ са използвани във Фолкландската война и в конфликтите в Близкия изток - по-специално Ирано-иракската война.[1][2]

Създаване и описание[редактиране | edit source]

През 1967 г. френската фирма Aerospatiale, днес част от концерна MBDA, започва проектирането на ракетата, която се разработва в четири варианта: ММ38 (за въоръжаване на надводни съдове), SM39 (за подводници), АМ39 (за самолети и въртолети) и ММ40 (за бреговата охрана и надводни кораби). В средата и края на 1970-те години Exocet е приета на въоръжение във Френските военноморски сили - вариантът ММ38 е приет през 1975 г., а АМ39 през 1979 г.

Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема с кръстообразно крило в средата на тялото и кръстообразни управляващи повърности в опашната част. Главата за самонасочване на всички варианти е активно радиолокационна, тежи около 30 кг и работи в честотния диапазон от 8 - 10 GHz. Системата им за задвижване се състои от твърдогоривни стартов и маршеви двигатели, бойната част е осколъчно фугасна с контактен и неконтактен взривател и също е унифицирана за всички варианти. Максималната далечина на полета достига до 70 km.

Етимология на името[редактиране | edit source]

Името е дадено от М. Гийо, тогава технически директор на френската самолетостроителна компания Nord Aviation, който предложил френската дума exocet, означаваща „летяща риба“ (Exocoetidae). [3]

Варианти[редактиране | edit source]

  • MM38 (с корабно базиране)
  • AM39 (с въздушно базиране)
  • SM39 (с подводно базиране)
  • MM40 (с корабно и наземно базиране)

Ракетите от типа ММ40 преминават няколко модификации (block 1, block 2 и block 3), като последната е с турбореактивен двигател и далечината на действие е увеличена до 180 km.

Изстрелване на ММ38 „Екзосет“

Начин на действие[редактиране | edit source]

След изстрелването ракетата набира височина от 75-80 m, след това слиза до 30 m и след прелитането на 2,5 km се стабилизира на височина от около 15 m над повърхността на морето. На 10 km от мястото на целта Exocet се снижава на 8 m и се включва главата за самонасочване. В последния участък от полета височината намалява до 2-3 m.

Вариантът SM39 с подводен старт се изстрелва в капсула от торпедните апарати на подводница. След отдалечаването на безопасно разстояние от нея се включва маршевият двитател на капсулата, който я издига над водата на височина до 50 m. Там капсулата се отделя и се включва двигателят на ракетата.

Бойно използване[редактиране | edit source]

Фокландска война[редактиране | edit source]

На 4 май 1982 г. пет аржентински щурмови самолета Сюпер Етандар, насочвани от разузнавателен самолет Нептун, се насочват към английско корабно съединение край Фолкландските острови. Два от самолетите са въоръжени с по една ракета „Екзосет“. Двойката поддържа скорост от 900 km/h на височина около 40 m над морското равнище, на 46 km от английските кораби се вдигат до 150 m, включват собствените си радари и захващат целите си. Радарите им работят не повече от 30 секунди, за да избягнат евентуалното им засичане от англичаните. Ракетите са изстреляни от дистанция около 37 km. Захванатите цели са разрушителят „Шефилд“ и фрегатата „Ярмът“. От „Ярмът“ откриват навреме опасността и близо 40 секунди изстрелват пасивни смутители, по които сработва главата за самонасочване на ракетата и тя пропуска целта си. Екипажът на „Шефилд“ открива изстреляната по него ракета само 5-6 секунди преди тя да го удари. Ракетата попада в района на втората палуба под контролната зала, на височина около 2 m над ватерлинията. Бойната ѝ част не избухва[4], но кинетичната ѝ енергия причинява големи разрушения, а остатъците от ракетното гориво се разливат и избухва пожар, прекъснал веднага електрозахранването на кораба. След 5 часа безрезултатна борба с пожара, екипажът напуска кораба, който по-късно потъва. Загиват 20 души, 24 са с тежки изгаряния.

На 25 май два самолета Сюпер Етандар атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите „Инвинсибъл“ и „Хермес“. Самолетите включват радарите си на дистанция 80 km и изстрелват две ракети „Екзосет“ от разстояние 48 km. Този път аржентинците са открити своевременно и корабите от охранението, както и вдигнатите въртолети, поставят голям облак от пасивни смутители. Преминавайки през него, ракетите губят целта си и захващат пригодения за авиотранспорт контейнеровоз „Атлантик Конвейър“, намиращ се на 6 km от „Хермес“. Двете ракети удрят кораба, който не след дълго потъва. Убити са 12 души, на дъното на морето отиват и 3 въртолета „Чинук“, 12 въртолета Уесекс и голямо количество резервни части за самолети Сий Хариър.

На 30 май самолет Сюпер Етандар атакува самолетоносача „Инвинсибъл“ с две ракети „Екзосет“, но вследствие на поставените смущения, те пропускат целта си и падат в морето.

Последното използване на „Екзосет“ в този конфликт е на 12 юни. Ракетата е от варианта ММ39 с корабно базиране, но е изстреляна от импровизирана пускова установка, монтирана на камион по намиращия се на около 18 мили от брега разрушител „Гламорган“. Ракетата удря кораба в 6:37 h сутринта в левия борд. Въпреки че и тя не се взривява, рикошира в корабния хангар, където унищожава вертолет „Уесекс“ и предизвиква силен пожар, който е потушен около 10:00 h. Загиват 13 души, 17 са ранените, а корабът е отправен на дълъг ремонт в Портсмът.

Ирано-иракска война[редактиране | edit source]

Фрегатата „Старк“ след удара на двете ракети „Екзосет“

На 17 май 1987 г. иракски пилот на тактически изтребител Мираж Ф-1 (според други данни атакуващият самолет е МиГ-23[5]) атакува с две ракети „Екзосет“ американската фрегата „Старк“, погрешно взета от него за ирански танкер. Ракетите не са открити навреме от „Старк“ и те удрят кораба, като се взривява само едната ракета. Загиват 37 души, ранените са 21. Повредите са толкова тежки, че според американски експерти, ако корабът се е намирал в бурния Атлантически океан, а не в спокойния Персийски залив, то той неминуемо е щял да потъне[6].

Страни, използващи „Екзосет“[редактиране | edit source]

Изстрелване на ММ40 „Екзосет“

Страни, използвали „Екзосет“[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1] La France commande des Exocet Block3, Le blog de Joseph Henrotin
  2. V - CRUISE MISSILES: THE OTHER AIR BREATHING THREAT. // ATTACK AIRCRAFT PROLIFERATION: ISSUES FOR CONCERN. Christopher Bolkcom and John Pike, 01 April 1993. Посетен на 2009-02-10.
  3. Guillot, Jean и др. L’extraordinaire aventure de l’Exocet. Les éditions de la Cité, 1988.
  4. Loss of HMS Sheffield - Board of Inquiry from the MOD (page six)
  5. Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41.
  6. AM-39 Exocet (на руски)

Външни препратки[редактиране | edit source]