Експеримент на Аш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Експериментът за конформизъм на Аш е серия от изследвания, публикувани през 50-те години, които демонстрират силата на конформизма в групите. Също е познат и като парадигмата на Аш.

Представяне[редактиране | edit source]

Една от двойките карти, използвани в експеримента. Картата отляво има линия за сравняване, а тази отдясно показва трите линии, които трябва да бъдат сравнени.

Експериментите, водени от Соломон Аш запитват групи от студенти за участие в "зрителен тест". Всъщност всички освен един от участниците са подставени лица на експериментатора, а изследването е за това как ще реагира останалия студент на поведението на подставените лица.

Метод[редактиране | edit source]

В основната парадигма на Аш, участниците — реалният субект и подставените лица — седят в учебна стая. Задавани им са множество въпроси за линиите (коя е линия е по-дълга от друга, кои линии имат същата дължина и т.н.) На групата е казано да обявява на висок глас отговорите си на всеки въпрос и подставените лица винаги дават един и същи отговор. Отговарят на няколко въпроса правилно, но после започват да дават неправилни отговори.

В контролната група без натиск за конформизъм за погрешен възглед, само един субект от 35 дава неправилен отговор. Обаче, когато е обграден от индивиди всички обявяващи неправилен отговор, участниците дават също неправилни отговори на голям процент от въпросите (36.8%). 75% от участниците дават неправилен отговор на поне един въпрос.

Резултати[редактиране | edit source]

Различията на основната парадигма тестват колко подставени лица са нужни, за да се създаде конформизъм, изследвайки влиянието на едно подставено лице, както и на много като 15 подставени лица. Резултатите показват, че едно подставено лице няма почти никакво влияние, две имат малко влияние. Когато са в наличност три или повече лица тенденцията към конформизъм е относително стабилна.

Единодушието на подставените лица също варира. Когато подставените лица не са единодушни в своя избор, дори ако само едно такова лице изрази различно мнение, участниците е по-вероятно да устоят на подтика към конформизъм, отколкото когато всички подставени лица са единодушни. Това откритие осветлява силата, която може да има малцинството дори при малко несъгласие. Колкото по-дълго несъгласното подставено лице дава отговор, който е различен от този на мнозинството, толкова става по-вероятно участниците да дават правилни отговори.

Една разлика между експериментите на Аш за конформизма и експеримента на Милграм, така както е поставен от Стенли Милграм (също известен в социалната психология) е, че обектите на тези изследвания отдават своето представяне на собствени пропуски и "лошо зрение", докато тези при експеримента на Милграм обвиняват експериментатора в обясняване на поведението им. Конформизъм може да бъде по-малко очевиден, отколкото натиска на авторитета.

Източници[редактиране | edit source]

  • Asch, S. E. (1951). Effects of group pressure upon the modification and distortion of judgment. In H. Guetzkow (ed.) Groups, leadership and men. Pittsburgh, PA: Carnegie Press. (summary here)
  • Asch, S. E. (1955). Opinions and social pressure. Scientific American, 193, 31-35.
  • Solomon Asch, Opinions and Social Pressure (1955)
  • Asch, S. E. (1956). Studies of independence and conformity: A minority of one against a unanimous majority. Psychological Monographs, 70 (Whole no. 416).
  • Bond, R., & Smith, P. (1996). Culture and conformity: A meta-analysis of studies using Asch’s (1952b, 1956) line judgment task. Psychological Bulletin, 119, 111-137.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Asch conformity experiments“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.