Експресионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Експресионизмът (от латински: expressio, израз) е течение в европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Вилхелм Ворингер през 1911 г.

Експресионизмът в изобразителното изкуство[редактиране | edit source]

Франц Марк: Големите сини коне (1911)

Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905( когато се основава групата "Мост" в Дрезден (1905-1913),ръководена от немския художник Ернст Лудвиг Кирхнер)до 20-те години на 20 век. . Експресионизмът се стреми към засилване на изразителността, като за целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. Най-главните предшественици на експресионизма са Ван Гог и Мунк, както и Гоген и Сезан. Околко 1910 г. влияние върху експресионизма оказват фовизмът и футуризмът.Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин, където работят повечето художници от "Мост"(Ернст Л.Кирхнер, Е. Хекел, Емил Нолде,К.Шмит-Ротлуф,Макс Пехщайн,Ото Мюлер), и Мюнхен където е създаден "Синият конник"(Кандински и Марк). Чрез експресионизма излиза на преден план душевността на художника. Основните елементи са динамиката, цветовете и чувствата.


Експресионизмът се развива благодарение на организирани художествени кръгове. Основополагащата и най-важната е "Мост" ,след 1912 г. "Синият Конник' ("Blaue Ritter"), основан от Василий Кандински и Франц Марк в Мюнхен. Името е измислено от Кандински и е съчетение от любимия му цвят и синьо и любимата му тема за рисуване - конете.

Експресионизмът е бил вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред. Неговата поява трябва да се разглежда в тясна връзка с жеалнието за промяна на начина на живот в този период от време.

Представителите на това течение са силно повлияни от идеите на Фридрих Ницше. Експресионизмът се е противопоставял като стил на натурализма. По-късно под влиянието на художници като Паул Клее (Paul Klee), Аугуст Маке (August Macke) и Франц Марк (Franz Marc) експресионизмът преминава в абстракция.

Представители на експресионизма в изобразителното изкуство[редактиране | edit source]

Аугуст Маке: На пазар, акварел (1914)
Аугуст Маке: Руски Балет 1 (1912)

Предвестници на експресионизма са Пол Гоген (Paul Gauguin), Винсент ван Гог (Vincent van Gogh) и Едвард Мунк (Edvard Munch).

Експресионизмът в литературата[редактиране | edit source]

Разглежданите теми са войната, големият град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя, заедно с лудостта и болестите, става предмет на авторите.

Представители на експресионизма в литературата[редактиране | edit source]

Експресионизмът в музиката[редактиране | edit source]

Основен стилистически критерий за музиката от този период е еманципацията на дисонанса. Откриват се нови тонални системи до атонална музика и додекафония, при която всички дванадесет тона на октавата са равноправни. Много други губят своята валидност и се появяват нови тембри.

Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.

Представители на експресионизма в музиката[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]