Експресионизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ескпресионизмът (от латински expressio, израз) е течение в европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Х. Валден.
Съдържание |
[редактиране] Ескпресионизмът в изобразителното изкуство
Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905( когато се основава групата "Мост" в Дрезден (1905-1913),ръководена от немския художник Ернст Лудвиг Кирхнер)до 20-те години на 20 век. Понятието е създадено от Херварт Валден(1911)в списанието му "Бурята". Експресионизма се стреми към засилване на изразителността, като за целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. Най-главните предшественици на експресионизма са Ван Гог и Мунк, както и Гоген и Сезан. Околко 1910г. влиание върху експресионизма оказват фовизмът и футуризмът.Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин, където работят повечето художници от "Мост"(Ернст Л.Кирхнер, Е. Хекел, Емил Нолде,К.Шмит-Ротлуф,Макс Пехщайн,Ото Мюлер), и Мюнхен където е създаден "Синият конник"(Кандински и Марк). Чрез експресионизма излиза на преден план душевността на художника. Основните елементи са динамиката, цветовете и чувствата.
Експресионизмът се развива благодарение на организирани художествени кръгове. Основополагащата и най-важната е "Мост" ,след 1912г. "Синият Конник' ("Blaue Ritter"), основан от Василий Кандински и Франц Марк в Мюнхен. Името е измислено от Кандински и е съчетение от любимия му цвят и синьо и любимата му тема за рисуване - конете.
Експресионизмът е бил вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред. Неговата поява трябва да се разглежда в тясна връзка с жеалнието за промяна на начина на живот в този период от време.
Представителите на това течение са силно повлияни от идеите на Фридрих Ницше. Експресионизмът се е противопоставял като стил на натурализма. По-късно под влиянието на художници като Паул Клее (Paul Klee), Огюст Маке (August Macke) и Франц Марк (Franz Marc) експресионизмът преминава в абстракция.
[редактиране] Представители на експресионизма в изобразителното изкуство
Предвестници на експресионизма са Пол Гоген (Paul Gauguin), Винсент ван Гог (Vincent van Gogh) и Едвард Мунк (Edvard Munch).
- Марк Шагал
- Ото Дикс (Otto Dix): 1891 - 1969
- Макс Ернст (Max Ernst): 1891 - 1976
- Винсент ван Гог: 1853 - 1890
- Джордж Грос (George Grosz): 1893 - 1959
- Василий Кандински: 1866 - 1944
- Паул Клее (Paul Klee): 1879 - 1940
- Огюст Маке (August Macke): 1887 - 1914
- Франц Марк (Franz Marc): 1880 - 1916
- Едвард Мунк (Edvard Munch): 1863 - 1944
[редактиране] Експресионизмът в литературата
Разглежданите теми са войната, големия град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя ,заедно с лудостта и болестите, става предмет на авторите.
[редактиране] Представители на експресионизма в литературата
- Паул Адлер (Paul Adler): 1878 - 1946
- Йоханес Бехер (Johannes Becher): 1891 - 1958
- Паул Болдт (Paul Boldt): 1885 - 1921
- Франц Кафка (Franz Kafka): 1883 - 1924
- Паул Цех (Paul Zech): 1890 - 1945
- Максимилиан Розенберг: 1885 - 1969
- Гео Милев: 1895 - 1925
[редактиране] Експресионизмът в музиката
Основен стилистически критерий за музиката от този период е еманципацията на дисонанса. Откриват се нови тонални системи до атонална музика и додекафония, при която всички дванадесет тона на октавата са равноправни. Много други губят своята валидност и се появяват нови тембъри.
Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.
[редактиране] Представители на експресионизма в музиката
- Арнолд Шьонберг (Arnold Schoenberg): 1874 - 1951
- Александър Скрябин: 1872 - 1915
- Игор Стравински: 1882 - 1971
- Сергей Прокофиев: 1891 - 1953
- Ернст Кренек (Ernst Krenek): 1900 - 1991
- Бела Барток: 1881 - 1945
- Антон Веберн (Anton Webern): 1883 - 1945
- Албан Берг (Alban Berg): 1885 - 1935
- Феручо Бузони (Ferruccio Busoni): 1886 - 1924
[редактиране] Външни препратки
