Експресионизъм

Направления в изкуството

по-долу са активни линкове   Абстракционизъм   Ар деко   Ар нуво   Барок   Готика   Дигитално изкуство   Дадаизъм   Експресионизъм   Импресионизъм   Класицизъм   Конструктивизъм   Концептуализъм   Кубизъм   Луминизъм   Маниеризъм   Модернизъм   Набизъм   Наивизъм   Необарок   Неоготика   Неоимпресионизъм   Неоренесанс   Оп арт   Попарт   Постимпресионизъм   Постмодернизъм   Реализъм   Ренесанс   Рококо   Романика   Романтизъм   Символизъм   Социалистически реализъм   Сюрреализъм   Ташизъм   Формализъм   Футуризъм      Модерно изкуство   Съвременно изкуство

Експресионизмът (от латински: expressio, израз) е течение в европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Вилхелм Ворингер през 1911 г.

Експресионизмът в изобразителното изкуство

Франц Марк: Големите сини коне (1911)

Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905( когато се основава групата "Мост" в Дрезден (1905-1913),ръководена от немския художник Ернст Лудвиг Кирхнер)до 20-те години на 20 век. . Експресионизмът се стреми към засилване на изразителността, като за целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. Най-главните предшественици на експресионизма са Ван Гог и Мунк, както и Гоген и Сезан. Околко 1910 г. влияние върху експресионизма оказват фовизмът и футуризмът.Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин, където работят повечето художници от "Мост"(Ернст Л.Кирхнер, Е. Хекел, Емил Нолде,К.Шмит-Ротлуф,Макс Пехщайн,Ото Мюлер), и Мюнхен където е създаден "Синият конник"(Кандински и Марк). Чрез експресионизма излиза на преден план душевността на художника. Основните елементи са динамиката, цветовете и чувствата.

Експресионизмът се развива благодарение на организирани художествени кръгове. Основополагащата и най-важната е "Мост" ,след 1912 г. "Синият Конник' ("Blaue Ritter"), основан от Василий Кандински и Франц Марк в Мюнхен. Името е измислено от Кандински и е съчетение от любимия му цвят и синьо и любимата му тема за рисуване - конете.

Експресионизмът е бил вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред. Неговата поява трябва да се разглежда в тясна връзка с жеалнието за промяна на начина на живот в този период от време.

Представителите на това течение са силно повлияни от идеите на Фридрих Ницше. Експресионизмът се е противопоставял като стил на натурализма. По-късно под влиянието на художници като Паул Клее (Paul Klee), Аугуст Маке (August Macke) и Франц Марк (Franz Marc) експресионизмът преминава в абстракция.

Представители на експресионизма в изобразителното изкуство

Аугуст Маке: На пазар, акварел (1914)

Аугуст Маке: Руски Балет 1 (1912)

Предвестници на експресионизма са Пол Гоген (Paul Gauguin), Винсент ван Гог (Vincent van Gogh) и Едвард Мунк (Edvard Munch).

• Марк Шагал
• Ото Дикс (Otto Dix): 1891 - 1969
• Макс Ернст (Max Ernst): 1891 - 1976
• Георг Грос (George Grosz): 1893 - 1959
• Василий Кандински: 1866 - 1944
• Паул Клее (Paul Klee): 1879 - 1940
• Аугуст Маке (August Macke): 1887 - 1914
• Франц Марк (Franz Marc): 1880 - 1916

Експресионизмът в литературата

Разглежданите теми са войната, големият град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя, заедно с лудостта и болестите, става предмет на авторите.

Представители на експресионизма в литературата

• Паул Адлер (Paul Adler): 1878 - 1946
• Йоханес Бехер (Johannes Becher): 1891 - 1958
• Паул Болдт (Paul Boldt): 1885 - 1921
• Франц Кафка (Franz Kafka): 1883 - 1924
• Паул Цех (Paul Zech): 1890 - 1945
• Максимилиан Розенберг: 1885 - 1969
• Гео Милев: 1895 - 1925

Експресионизмът в музиката

Основен стилистически критерий за музиката от този период е еманципацията на дисонанса. Откриват се нови тонални системи до атонална музика и додекафония, при която всички дванадесет тона на октавата са равноправни. Много други губят своята валидност и се появяват нови тембри.

Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.

Представители на експресионизма в музиката

• Арнолд Шьонберг (Arnold Schoenberg): 1874 - 1951
• Александър Скрябин: 1872 - 1915
• Игор Стравински: 1882 - 1971
• Сергей Прокофиев: 1891 - 1953
• Ернст Кренек (Ernst Krenek): 1900 - 1991
• Бела Барток: 1881 - 1945
• Антон Веберн (Anton Webern): 1883 - 1945
• Албан Берг (Alban Berg): 1885 - 1935
• Феручо Бузони (Ferruccio Busoni): 1886 - 1924

Външни препратки

• Експресионизъм
• Колекция от експресионистични картини