Екстравертност и интровертност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интровертните предпочитат усамотението, например четенето на книга

Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека. Те са популяризирани от Карл Густав Юнг[1]. Авторът си служи с три определения, за да опише личността.

Екстравертност[редактиране | edit source]

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.

Интровертност[редактиране | edit source]

Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си, и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критичниа ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки. Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jung, C.J. (1921). Psychologischen Typen. Rascher Verlag, Zurich - translation H.G. Baynes, 1923.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.