Ел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ел.

Изображение на името на бог Ел с финикийски букви

Ел (на иврит: אל) е древносемитска (eврейска) основна дума използвана за «Бог» или «бог». С нея бил означаван и пантеона от божества използвани в древните семитски езици. Също така значи и “бог”, а изписана с малки букви показва клас божества, а “БОГ” се отнася до божеството на Израел. В буквален превод като основна дума значи «Господ Мой». Използва се в юдаизма вместо YHWH (тетраграма).

Произход, други имена и модификации[редактиране | edit source]

В древносирийските глинени таблички от Ебла, в «Списъкът на боговете», Ел е първи и значи «Баща на всички богове». Етимологията е древносемитска и значи в буквален превод “сила, власт и величие”.

Ел, а също срещан и като Ил, Илу, Елохим, Аллах (акад. Ил-Аммуррум е Бог на аморейците срещан и просто като Амуррум) — върховен бог на семитите, отъждествяван с шумерския Ишкур и акадския Адад или Адду. Почитал се и в Ханаан, вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на Угарит - Илу. След преминаване през юдейската порта от североизток е имал много имена в древността, а и в античността до времето на зугота, т.е. до периода последвал битката при Зама с превземането на Картаген и началото на управлението на Хасмонейската династия в Светите земи (142 г. пр.н.е.), когато възникнал юдаизма базиран върху монотеизъм.

Образ[редактиране | edit source]

Свещеното животно на бог Ел бил бик, символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чийто отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските триумфи по Виа Сакра се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред храма на Юпитер Капитолийски. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и клетвата на Ханибал).

Източници и литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]