Елагабал

Вижте пояснителната страница за други значения на Хелиогабал.

---

Елагабал
римски император
Бюст на Елагабал в Капитолийски музеи
Управление	218 – 222 г.
Пълно име	Цезар Марк Аврелий Антонин Август (като император); известен като Елагабал
Роден	203 г.
	Емеса, Сирия
Починал	11 март, 222 г.
	Рим
Предшественик	Макрин
Потомци	Александър Север (осиновен)
Наследник	Александър Север
Брак	Юлия Паула Юлия Севера Ания Фаустина
Династия	Севери
Баща	Секст Варий Марцел
Майка	Юлия Соемия

Елагабал (Elagaballus) или Хелиогабал (Heliogaballus), роден като Варий Авита Басиан (Varius Avitus Bassus), управлява под името Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus), е римски император от династията на Северите, който се отъждествява с едноименното сирийско или финикийско божество Елагабал и управлява от 218 до 222 г.

Елагабал е един от най-спорните римски владетели. По време на управлението си, той показва незачитане на римските традиции и сексуални табута, проявява религиозен фанатизъм и ексцентричност. На официалната римска религия е нанесен силен удар с въвеждането на култа към финикийско-сирийския слънчев бог Елагабал, в чест на когото е издигнат храм на хълма Палатин. Там бил донесен символа на божеството - голям черен коничен къс от метеорит, пазен в град Емеса, където бил върнат след падането на император Елагабал.

Произход. Идване на власт

Хелиогабал е син на Секст Варий Марцел, римски конник и сенатор, управител на императорските имоти при Септимий Север и на Юлия Соемия - дъщеря на Юлия Меса, която е сестра на императрица Юлия Домна. Така по майчина линия той е наследник на влиятелна и богата фамилия, от която произхождали местните жреци на култа към семитското божество Ел-Габал (латинизирано като Елагабал, елинизирано като Хелиогабал). Култът, популярен в Сирия, е еквивалент на Сол и Юпитер, но включва доста необичайни за гръко-римската цивилизация ритуали, доведени до крайност от този владетел. Бъдещият император бил жрец в храма на Елагабал в град Емеса и по-късно възприема името му като свое собствено.

Доведен на трона неочаквано, до голяма степен поради слабото управление на Макрин, Елагабал е крайно непригоден за император младеж, който вероятно би прекарал живота си в богослужения на неговото любимо божество, ако не били амбициите неговите баба и майка, подпомогнати от случая и родството си с династията на Северите. Чрез пари и обещания баба му Юлия Меса спечелва на своя страна много от войските в зимните лагери на изток, продължавайки започнатата от сестра и бившата императрица борба за сваляне на узурпатора Макрин, с цел връщане на династията на власт. Наследените средства и местният авторитет на семейството, разпространяваният слух, че Хелиогабал е незаконен син на Каракала от братовчедка му Соемия, а и провалът на непопулярния Макрин срещу Партия, осигуряват бърз път на едва 14-годишното момче към трона. Със съучастието на сирийския легат Комазон, започва войнишки бунт в Сирия, при което Елагабал е издигнат за владетел. Като логичен ход той приема официалното династично име Марк Аврелий Антонин.

Първоначално, след обявявяването му за император от един легион (16 май 218), Антонин-Елагабал не е сметнат за сериозна заплаха от Макрин, който се намира в Антиохия. Изпращайки писма до Сената, той осмива и омаловажава непълнолетния претендент, заобиколен от жени и евнуси вместо пълководци, наричайки го "Псевдо-Антонин" и "Сарданапал" и дори обявявайки го за луд. Сената в Рим поставя Елагабал и семейството му извън закона. Много войски обаче се отмятат от Макрин, който скоро е разбит пред Антиохия. При опита си да избяга той бива заловен и убит, а Сенатът на Рим побързва да узакони новия владетел, проклинайки името на предишния.

Скандално управление

Още от самото начало става ясно че младия Елагабал е прекалено ексцентричен и неподготвен за да държи властта. Реално делата се ръководят от баба му Меса, която побързва да посети столицата, където да подготви чрез подкупи и уговорки ситуацията сред управляващите кръгове преди идването на внука си.

Самият император прекарва близо година в триумфално пътуване из провинциите, придружено от пищни тържества, минавайки през Мала Азия, Тракия, Гърция и Италия. Кулминацията е самото възшествие в Рим, където, сред невероятно разточителство и огромна свита от танцьори, слуги, евнуси, храмови куртизанки, сирийски жреци на Кибела и всевъзможна тълпа, доведена от Ориента, Елагабал влиза тържествено в града, носейки свещеното изображение на божеството, извършва жертвоприношения, съпътствани от дивашки обреди и бурни танци, при които се премята презглава, пее или вика в екстаз, предизвиквайки всеобщо изумление.

Ауреус на Елагабал с изображение на култовия камък от Едеса

Множество истории са се запазили за това с какво и как е Елагабал е запълвал дните си като римски император. Вероятно част от тези описания са преувеличени или доразвити от по-късни летописци. Например, позволявал си да живее сред разюздан разкош - дори при първото влизане в Сената отказал да сложи тога, защото била направена от обикновена тъкан - вместо това се носел в различни ориенталски мантии от пурпурна коприна, отрупани със злато и скъпоценности, дотолкова че показно се превивал под тежестта им. Видът и поведението на Елагабал са описвани като безобразни: лицето си боядисвал с големи количества грим и спял през деня, а нощем се дегизирал като проститутка за да обикаля из бордеите на Рим. Пълнел фонтаните с вино, харчел цяло състояние за странни деликатеси като езици от пауни и славеи, камилски пети, свинска матка; накратко - опитвал се да подражава и надмине луксозния живот на императори като Калигула и Нерон.

Повечето време прекарва в богослужения на Елагабал и в забавления. Всекидневно, в чест на божеството са принасяни в жертва стотици бикове и овце, а ритулите завършват придружавани от пиянски оргии. По време на всекидневните си пиршества, Елагабал е имал обичай да раздава на приятелите си подаръци, прахосвайки огромни суми за всякакви си приумици. Известна е историята, в която по време на празненство от подвижните тавани на трапезарията се изсипали толкова много розови листа, че затрупали онези от гостите, които били твърде пияни за да се измъкнат и така някои се задушили.

Розите на Хелиогабал, Алма-Тадема, 1888

Безразличен към държавните дела и погълнат изцяло с крайностите си, Елагабал скоро се оказва неконтролируема тежест дори и за баба си. Като император той пренебрегва и унижава знатните граждани и назначава на важни постове свои приближени, често случайни и некомпетентни хора: бивши танцьори, певци, актьори, гладиатори, водачи на колесница. Елагабал предизвиквал нарастващо негодувание в Рим, показно потъпквайки всякакви морални норми: жени се два пъти за девствената жрица на Веста, принуждава мнозина, дори сенатори, да участват в култа към Хелиогабал, комуто дори принася в жертва младежи от благородни италийски родове.

Подобно на любимото божество, с което се отъждествявал, Елагабал пожелал да смени пола си, обещавайки да дари половината империя на онзи лекар, който успее да му помогне (поради това в летописа на Зонара е наречен "Двуутробния"). Сгодява се за своя любим колесничар Хиерокъл и за атлета Зотик. Започва да наказва всеки, който му се подиграва открито. Планира да наложи култа към Елагабал, за да измести останалите религии. Същевременно майка му Соемиа насърчава неговите дела и развлечения и сама участва в тях.

Сваляне от власт

Макар че армията върнала на власт династията на Северите, още през първите месеци след възкачването на Елагабал избухнал бунт сред някои легиони, предизвикан от странностите, които показал новият император (опитът за узурпация на Гелий Максим). С употреба на пари и оръжие заплахите били пресечени, но управлението оставало нестабилно.

В появилия се държавен и семеен конфликт Юлия Меса действала бързо и успешно, като отстранила дъщеря си и нейния син, използвайки преторианците. Меса организирала заговор срещу своя недостоен внук на трона, а междувременно успяла да приобщи към властта другия си внук, малолетния Алексиан. Подгонен от убийците, Хелиогабал опитал да се скрие в една от клоаките на двореца, където според Херодиан бил намерен и убит, а тялото му било влачено от тълпата по Хиподрума и улиците, след което било разскъсано и хвърлено в Тибър.

Смъртта на най-позорния римски император зарадвала и народа, и армията, и сенаторите, а името му било проклето навеки и изличено от надписите. Сенатът постановил никой император да не използва занапред славното някога име на Антонин, вече необратимо опетнено.

Външни препратки

• Диом Касий, Римска история книга 79 и 80 ((en))
• Herodian, Roman History, книга 5 ((en))
• Historia Augusta, The Life of Elagabalus част 1 и 2, латински текст и английски превод
• Meckler, Michael J. August 26, 1997 De Imperatoribus Romanis
• Heliogabalus биография ((en))

Литература

• Benjamin, Harry, The Transsexual Phenomenon, The Julian Press, New York 1966 isbn 0-446-82426-7
• Leonardo de Arrizabalaga y Prado: The Emperor Elagabalus: Fact or Fiction? Cambridge University Press, Cambridge 2010, ISBN 978-0-521-89555-2
• Martijn Icks: The Crimes of Elagabalus. I.B. Tauris, London/New York 2011, ISBN 1848853629
• Martijn Icks: Heliogabalus, a Monster on the Roman Throne: The Literary Construction of a ‘Bad’ Emperor. In: Ineke Sluiter, Ralph M. Rosen (Hrsg.): Kakos. Badness and Anti-Value in Classical Antiquity. Brill, Leiden 2008, ISBN 978-9004-16624-0, S. 477–488
• Ray Thompson: Elagabalus: Priest-Emperor of Rome. Lawrence (Kansas) 1972 (Dissertation, University of Kansas)
• Martin Frey: Untersuchungen zur Religion und zur Religionspolitik des Kaisers Elagabal. Steiner, Stuttgart 1989, ISBN 3-515-05370-0
• Theo Optendrenk: Die Religionspolitik des Kaisers Elagabal im Spiegel der Historia Augusta. Habelt, Bonn 1969