Елевтерес
| Елевтерес Ελευθερές | |
| — село — | |
 | |
  Елевтерес  Елевтерес  Елевтерес | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 1279 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 64007 |
| Телефонен код | 25940 |
| Елевтерес в Общомедия | |
Елевтерес или Левтера (на гръцки: Ελευθερές, катаревуса: Ελευθεραί, Елевтере) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 60 m височина[1] в южното подножие на Люти рид (Символо), при изхода на Елевтерската река от планината.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Селото е наследник на крепостта Елевтерес, разположена източно от сегашното селище, на брега на Елевтерския залив. Крепостта пада в османски ръце между 1383 и 1387 година.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Елевтеруполската епископия остава като име до втората половина на XV век, но селището е преместено. В края на XVIII век се споменава планинското село Лефтер или Лефтерополис, кацнало в подножието на Люти рид и далеч от морето. Вероятно селото е преместено поради пиратството, което опустошава крайбрежието.[2]
В края на XIX век Левтера е село в Правищката каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Елевтерополис (Élevthéropolis) живеят 240 гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Левтера:
| „ | Левтера, село смесено като население; разположено е близо до морето. На нейно място навремето е бил прочутият град Елевтеропол с добро пристанище. Днес от този стар македонски град са останали само развалини. Селото има 1 джамия и 1 църква; жителите са гърци помаци; от града е на 2 часа разстояние.[4] | “ |
Храмът „Свети Архангели“ в Елевтерес е построен в 1891 година при епископ Дионисий Елевтеруполски, споменат в ктиторския надпис.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Левтера живеят 300 гърци и 300 гърци мохамедани.
| „ | Седалище на Мюдур. Мухамеданското население на селото се отличава отъ околните коняри много. То говори покрай турския език и гръцкия като домашен, затова е за вярванье, че потеклото му е гръцко.[6] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 147 семейства с 504 души, като селото е смесено местно-бежанско.[7] Според българска статистика от 1941 година селото има 1270 жители.[1]
Населението произвежда тютюн, овошки, грозде. Развито е и скотовъдството.[1]|
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кара гьол[8] | Καρὰ Γκόλ | Мавро Неро | Μαυρόνερο[9] | възвишение (86,3 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море[8] |
| Кара Плака[8] | Καρὰ Πλάκα | Мавропетра | Μαυρόπετρα[9] | възвишение (78 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море[8] |
| Сиври тепе[8] | Σιβρὶ Τεπὲ | Оросимон | Ορόσημον[9] | възвишение (129 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море, прекръстено със същия указ и на Певкос[8] |
| Кара бурун[8] | Καρὰ Μπουροὺν | Канони | Κανόνι[9] | възвишение в Люти рид (286 m), И от Елевтерес[8] |
| Чешме[8] | Τσεσμὲ | Вриси | Βρύση[9] | река в Люти рид, приток на Елевтерската, прекръстена със същия указ и на Дросопиги[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 855[1] | 737[1] | 973[1] | 1384[1] | 1582[1] | 1471[1] | 1347[1] | 1410[1] | 1369[1] | 1325 | 1303 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Κάστρο Νέας Περάμου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
