Елевтерохори (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елевтерохори.

Елевтерохори
Ελευθεροχώρι
— село —
Гърция
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Западна Македония
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Гревенско
40.0381° с. ш. 21.4825° и. д.
Елевтерохори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина614 m
Население39 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Елевтерохори в Общомедия

Елевтерохори (на гръцки: Ελευθεροχώρι, катаревуса: Ελευθεροχώριον, Елевтерохорион) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 15 km югоизточно от град Гревена, от южната страна на река Венетикос. Намира се на главния път Гревена-Трикала.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Елевтерохори е малко гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Левтохоръ (Елефтерохоръ) живеят 74 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лефтохор (Елевтерохори) е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.[3]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Елевтерохори (Ελευθεροχώρι) има 52 гърци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Добрани влиза в състава на Кралство Гърция.

Населението произвежда жито, овошки и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 52[1][5] 48[1] 32[1] 198[1] 150[1] 125[1] 105[1] 104[1] 83[1] 82 59

В района на селото има две църкви: „Свети Георги“ и „Свети Атанасий“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012