Електрическа проводимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е част от серията статии на тема Класическа електродинамика

Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм Електростатика Закон на Кулон, Теорема на Гаус, Електричен дипол, Електрически заряд, Интензитет на електрическото поле, Електрично поле, Електричен потенциал Магнитостатика Закон на Био-Савар, Закон на Ампер, Магнитен момент, Магнитно поле, Магнитен поток Електродинамика Дипол, Сила на Лоренц, Електромагнитно поле, Уравнения на Максуел, Електромагнитна индукция, Електромагнитно излъчване Електрическа верига Волт-амперна характеристика, Закон на Ом, Електрическо съпротивление, Закони на Кирхоф, Индуктивност, Електрически капацитет, Електрическа проводимост, Електрически импеданс, Електрически ток, Електрическо напрежение Известни учени Хенри Кавендиш, Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Густав Кирхоф, Джеймс Кларк Максуел, Хайнрих Херц, Алберт Абрахам Майкелсън, Робърт Миликан, Георг Ом

Електрична проводимост или електропроводимост е свойството на даден проводник или електронен компонент да провежда електрическия ток. Определя се като реципрочна стойност на съпротивлението. Означава се с G.

Единицата за електропроводимост според международната система единици SI е сименс и се означава с S.

[редактиране] Виж също:

• Ом
• Специфична електропроводимост