Електродвижеща сила

Електродвижеща сила (едс) е физична величина, характеризираща работата на страничните (непотенциални) сили в източниците на постоянен или променлив ток. В затворен проводящ контур едс е равна на механичната работа на тези сили за преместването на единичен положителен електрически заряд по контура.

едс може да се изрази чрез интензитета на електрическото поле на страничните сили ($E_{ex}$). В затворен контур ($L$) едс е равна на:

$\mathcal E = \oint E_{ex} dl$, където $dl$ е единичен елемент от дължината на контура.

Също както и напрежението, едс се измерва във волти.

Математическа формулировка на Ф. Е. Нойман (1845 г.):

Всяко изменение на магнитния поток през затворен контур води до възникването на индукционна едс и индукционен ток в този контур:

$\mathcal E = - F_{S}/ dt$,

където $F_{S}$ е потокът на магнитното поле през затворена повърхност $S$, $dt$ - безкрайно малък период време. Знакът "-" пред израза показва, че индукционният ток, създаден от индукционната едс, препятства изменението на магнитния поток в контура. Потокът на магнитното поле се измерва във вебери.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Электродвижущая сила“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.