Електромер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Механичен електромер

Електромерът е техническо средство за измерване на електрическата енергия, доставена до даден потребител.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Електромерът може да измерва електрическата енергия, която е активна (полезна), тя се измерва в киловатчаса (kWh), или реактивна (запасява се в реактивните елементи на електрическата система – кондензатори и индуктивности), която се измерва в реактивни киловолтамперчаса (kVARh). Съвременните електромери са обикновено многофункционални електронни устройства с цифров екран и различни интерфейси за връзка с външни цифрови устройства. Електромер от този вид притежава следните възможности:

  • постоянно измерване, наблюдение и архивиране на електрическата консумация
  • три времеви тарифи
  • показване на стойностите на напрежението, тока, фактора на мощността (cos φ), активната и реактивна мощност
  • възможност за работа в реално време (часовник за реално време) с релета, комутиращи различни товари
  • възможност за програмиране на лимит на консумираната електрическа енергия и задействане на алармен сигнал
  • сериен интерфейс за връзка с външен компютър
  • EEPROM памет
  • архивиране на консумацията на енергия за последния месец, час по час
  • работни параметри 400 V / 120 A
  • работна температура от -25 до +85 °C

Видове електромери[редактиране | редактиране на кода]

Класически механичен електромер
Електронен електромер

Според начина на действие електромерите се делят на механични и електронни. Механичните електромери вече почти не се ползват поради остарялата технология и многото грешки, които с течение на времето се натрупват. През последните години механичните електромери масово се заменят с електронни.

Според вида на измерване се делят на директни и индиректни. Според броя на фазите се делят на еднофазни (монофазни) и трифазни. Има и електромери с дистанционно отчитане.

Устройство на механичен електромер[редактиране | редактиране на кода]

Устройството на механичния електромер се състои от няколко основни елемента: диск (някои са с механичен циферблат и нямат диск), реле, бобина (или токов трансформатор), механичен циферблат, коруба и клемен блок. Тези електромери нямат вграден часовник, затова се използва външен часовник за регулиране на тарифите.

Устройство на електронен електромер[редактиране | редактиране на кода]

Електронният електромер се състои от следните основни елементи: токов трансформатор, дисплей (електронен циферблат), клемен блок и електронна схема (на платка). В по старите модели електрони електромери няма вградени часовници, но през последните години повечето производители вграждат часовници, превключващи тарифите на електромера.

Потребителски електромери[редактиране | редактиране на кода]

Потребителските или още битови електромери са основно монофазни и трифазни, като отчитат по две тарифи (има също с една и с три тарифи). Тарифите са Д (Т2) – дневна и Н (Т1) – нощна. При тритарифните електромери има и тарифа В (Т3) – върхова, но върховата се отчита при малките търговски обекти и уличното осветление. Те са предназначени за измерване на консумираната електроенергия за бита и малките търговски обекти.

Основни параметри на потребителските електромери
Монофазни електромери Трифазни електромери
индукционни статични индукционни статични
10-30/40 A 5-60 A 3 x 10-40 (60) A 3 x 5-100 (120) A
220 V 230 V 3 x 220/380 V 3 x 230/400 V
80-600 об. 1000 – 10000 имп. 86-600 об. 1000 – 10000 имп.
50/60 Hz 50/60 Hz 50/60 Hz 50/60 Hz

Промишлени електромери[редактиране | редактиране на кода]

Промишлените (индустриални) електромери са предназначени за отчитане енергията на големи консуматори в промишлеността и големи търговски обекти. Отчитането при тях е директно или индиректно (дистанционно). Основното при тези електромери, за разлика от битовите, е, че за малките търговски обекти се отчитат три тарифи: дневна, нощна и върхова, а за големите консуматори се отчитат на три скали: активна, реактивна и капацитивна, като активната и реактивната са в по три тарифи, а капацитивната е една. Има и промишлени електромери с 9 тарифи на отчитане, но те се използват по-рядко от седемтарифните.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]