Електронна търговия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електронната търговия, или e-commerce (икомерс) - от английското electronic commerce (понякога съкращавано на английски и като eCommerce) се състои в купуването и продаването на продукти и услуги чрез електронни системи като Интернет и други компютърни мрежи. Количеството на търговията, която се осъществявана електронно нараства с широкото разпространение на Интернет.

Според българския Закон за електронната търговия[1] електронна търговия е предоставянето на услуги на информационното общество, т.е. такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят чрез електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата. При тези услуги всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптичен кабел или други средства за пренос на електромагнитни вълни.

За да се улесни глобалната търговия възникват различни схеми за електронни пари. Подобни схеми предлагат конкретни решения за преодоляване на риска, свързан с доверие, информационна сигурност, международни финанси и други фактори, криещи несигурност.

Доверието е един от основните фокуси на специалистите по електронна търговия. В традиционната търговия голяма част от механизмите за изграждане на доверие са свързани с формата на комуникация между участниците - средства, свързани с контакта лице в лице. При отдалечения достъп (в условията на интернет, например) много от традиционните механизми за установяване на доверие между участниците не съществуват. Затова се използват варианти, които да подсилят останалите или да въведат нови механизми за изграждане на доверие.

Съществуват различни форми на електронна търговия според това какви са участниците в нея, широко използвани са видовете:

  • B2C - business to customer, или бизнес към клиент, представител на който са класическите онлайн магазини, базирани на каталожна търговия.
  • B2B - business to business, или бизнес към бизнес, например когато фирми интегрират информационните си системи, за да автоматизират обмена на стоки и информация помежду им.
  • C2C - customer to customer, или клиент към клиент, схеми, където търговията се осъществява между потребители на платформа, а доставчикът на платформата само осигурява инфраструктурата, често срещу такса.
  • B2G - business to government, или бизнес към правителство, където компании предлагат услуги на правителството с необходимите за целта специфики, напр. прозрачност.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Закон за електронната търговия. // lex.bg. Посетен на 25.2.2014. Услуги на информационното общество са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.


Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Electronic commerce“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.