Електронни пари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електронните пари (или е-пари) предствляват парична стойност, съхранявана и прехвърляна като електронна информация върху различни електронни устройства. Според Директива 110 от 2009 г. това е „парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, представляваща вземане към издателя, която се издава при получаване на средства с цел извършване на платежни транзакции“[1]

Същност[редактиране | edit source]

Други формални определения за електронни пари могат да се открият в:

  • доклада на Банката за международни разплащания в Базел,
  • Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари: "електронни пари" означава парична стойност, представена чрез претенция към издателя, която:
    • се съхранява на електронно средство;
    • се издава срещу получаване на средства на стойност, не по-малка от тази на издадената парична стойност;
    • се приема за разплащателно средство от предприятия, различни от издателя.
  • доклада за Международния валутен фонд "Шест пъзела в електронните пари и електронното банкиране".

Основните характеристики на електронните пари са:

  1. Те представляват парична стойност посредством дълг на издателя им;
  2. Могат да се съхраняват на електронни устройства;
  3. Гарантирани са от легално признатите средства за размяна, т.е. парите, издавани от централната банка на страната;
  4. Включват механизъм за предварително заплащане на стойността;
  5. Конвертируеми са в пари на централната банка;
  6. Могат да се използват за разплащания не само с издателя им.

Видове[редактиране | edit source]

Най-често срещаното разделение на електронните пари е според устройствата, използвани за съхраняването и преноса на информацията. Така те могат да се разделят на карти за съхраняване на стойност (наричани най-често смарт карти) и софтуерните електронни пари (наричани още електронен кеш).

Картите се зареждат със стойност в клон на банка, чрез банкомат, чрез телефона или чрез компютър с връзка към банка. За зареждането на картата потребителите плащат от своя депозитна сметка или дори чрез внасяне на кеш в специално устройство. При плащане получателят на сумата трябва да разполага с устройство-четец за смарт карти (например POS терминал), което намалява сумата по баланса на картата и увеличава сумата на устройството на получателя. Последният получава сумата в края на деня в рамките на клирингово споразумение, подобно на това, което се използва при кредитните карти или транзакции с банкомати. Получателят се свързва с мрежата, обслужваща неговите смарт карти, след което неговата банкова сметка се кредитира със съответната сума. Някои системи позволяват прехвърлянията на сумите да стават директно от карта на карта.

При софтуерните електронни пари се използва компютърен софтуер за осъществяване на разплащания. Този тип пари се наричат още мрежови пари ([1]). Софтуерните пари са форма на електронни пари, които могат да бъдат трансферирани в мрежа от персонални компютри чрез средства за комуникация като Интернет.

Онлайн платежни системи[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ДИРЕКТИВА 2009/110/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО. // Посетен на 25.2.2014.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]