Електронно банкиране
Електронното банкиране е средство за достъп в реално време до услугите на банката, с висока степен на сигурност, интегрирано в Интернет средата. Електронното банкиране позволява денонощно, в реално време управление на средствата като:
- справка на състоянието и движенията по сметката;
- извършване на преводи в левове и валута;
- извършване на безкасова покупко-продажба на валута;
- търгуване онлайн;
- получаване финансова информация;
То е надеждна алтернатива на традиционното банкиране, с разликата, че за клиента не е нужно да напуска дома или офиса.
Съдържание |
Кратка история [редактиране]
Самата идея за интернет банкиране за първи път е била осъществена в Англия от NBS (Nottingham Building Society) през 1993 г. Тази система се наричала “Homelink” и позволявала онлайн сведения за финансови отчети, банкови трансфери и транзакции по сметка. Преводите били предимно към битови сметки ток, вода, газ, както и някои сметки в други банки.
Предимства [редактиране]
- Удобство: за разлика от традиционното банкиране, сайтовете за онлайн банкиране са достъпни от всички точки на земята и не затварят – те са достъпни 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и при евентуален финансов проблем в чужбина, е възможно веднага да се погрижите за финансите си онлайн
- Ефикасност: управление на всички сметки от едно място в защитена среда
- Ефективност: поддържат се множество услуги за ефективно управление на финансите, дори и такива, които традиционното банкиране не предлага
Недостатъци [редактиране]
Основният недостатък на електронното банкиране е сигурността, тъй като няма пряк визуален достъп до това което става с финансите. Това е предпоставка за спад на доверието от страна на клиентите, с което навлизането на подобни услуги става по-бавно.
Сигурност [редактиране]
За разлика от онлайн магазините, при електронното банкиране една парола не осигурява достатъчно спокойствие нито за клиента, нито за банката. Затова сайтовете за онлайн банкиране обикновено ползват подсигурения протокол HTTPS (това е стандартния HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) + SSL (Secure Sockets Layer)). Той криптира целия трафик – цялата информация, плюс паролата за достъп – правейки почти невъзможно за трети лица да се сдобият с тях. Все пак протоколът криптира само трафика и ако клиентският компютър не е добре защитен, паролата може да бъде „подадена” на трети лица директно по време на въвеждането. Това се осъществява чрез програми, които се наричат кий логъри (на английски: key loggers), които записват натиснатите клавиши. Съществуват и физически устройства със същите функции, които често се използват не по предназначение. Разбира се, остава и опасността от „разбиване” (или отгатване) на недобре подбрани пароли, както и кражбата им, ако са били записани някъде.
За България като допълнителна сигурност се практикува използването на достъпа до онлайн услугите само чрез един фиксиран компютър, както и транзакционен авторизационен номер - ТАН, който представлява шестцифрен код, който се използва от потребителите еднократно за подписване на нарежданията към банката.
